Орлин Чачановски – Пазителят на заслона „Кончето“

1573
Орлин Чачановски – Пазителят на заслона „Кончето“

© Орлин Чачановски, Личен архив

Орлин Чачановски е роден в София, но преди седем години изоставя апартамента си и в центъра на града и се мести в забравено село в планината, където най-близкият съсед е на 100 метра.

Баща му е бил планинар, а пък той още като ученик в първи курс на техникума се запалва по алпинизма благодарение на курсове, организирани от туристическото дружество, помещаващо се наблизо до училището.

После никога не оставя планината, нито тя него.


От 1984 г. работи на Мальовица, където на практика израстват и трите му деца. Тогава смятал да остане докато поотраснат. Днес и тримата са републикански шампиони по ски алпинизъм, със сертификати за ски учители, а единият е планински водач.

Така минали 15 години в учебния център, където Орлин работи като инструктор, преподавател и директор.

След това се посвещава на асоциацията „Планини и хора“, на която от 2002 г. до 2020 г. е председател и директор на учебния център.

Това е организацията, която създава професията планински водач. Гордее се, че всички емблематични планински водачи са минали през тази школа.

Ние, УНИКА България, вече 30 години подкрепяме идеите на обикновения човек за по-добър живот. Вярваме, че добрият пример вдъхновява и намира своите съмишленици.
В поредица от истории ще представим няколко българи, които са посветили своя живот на благородни каузи в полза на обществото.
 


На 1 август 2018 г. започва ремонтът на заслон „Кончето“, който се намира в близост до единия край на едноименния ръб в Пирин – любимо място на много планинари. Заслонът на височина 2756 м е изграден през 50-те години на 20-и век и оттогава не е ремонтиран, а е единственото място, където човек може да се подслони при влошаване на времето.

Орлин Чачановски сбъдва мечтата си да подпомогне един от най-живописните планински маршрути в България, като участва в организацията и извършването на ремонта на заслон „Кончето“ заедно с други алпинисти, планински водачи и планинари с изцяло доброволен труд.

Срещаме се с Орлин, за да ни разкаже повече за мечтата си, която сбъдва с група ентусиасти.
 

Старият заслон, изграден през 50-те години на миналия век


Орлин, как решихте да се посветите на обществено значима кауза, каквото е инициирането на ремонта на заслон „Кончето“?
 
Заслон „Кончето“ е емблематичен за българските планинари. Той се намира на място, на което ако закъсаш и заслона го няма, просто няма да се върнеш. Спасил е живота на много хора и неведнъж. Kато алпинист и планинар и аз съм намирал спасение и подслон в него. Когато разбрах за инициативата на една от водещите банки – „ИЗБЕРИ ЗА ДА ПОМОГНЕШ“, видях възможност да обновим заслона. Въпреки че в миналото е бил изграден изключително здраво, отпечатъкът на времето не го беше пощадил. Успях да активирам членовете на „Планини и хора“ и така започнахме.



Има ли българинът отношение към доброволчеството и лесно ли се намират съмишленици?
 
За да преодолеем административните трудности, ни бяха необходими две години, но след това нещата тръгнаха добре. Явиха се стотици дарители, стотици доброволци и десетки фирми. В крайна сметка успяхме да съберем 9000 лв. – повече, отколкото бяха необходими. Но без доброволния труд на планинарите и фирмите, нищо нямаше да успеем да направим.







Разкажете ни повече за вашата връзка с планината.

 
Всичко започна през 1967 г., когато завърших курс по алпинизъм към АК „Витоша“. Лека-полека станах добър алпинист, планински водач, инструктор по алпинизъм, планински спасител и инструктор по планинско спасяване, ски учител.
 
Същинската ми връзка с планината започна, когато през 1984 г. разбрах, че в ЦПШ „Мальовица“ има свободно място за инструктор. Без много да му мисля, напуснах перспективната си работа като главен енергетик на едно голямо софийско предприятие.
 
Жена ми също се отказа от престижната си работа да бъде операционна сестра във ВВМИ и отидохме на Мальовица. Тогава най-малкият ни син беше на 8 месеца. Той първо прокара ски и после проходи. Уж за малко, а то - 15 години.
 
Много неща се случиха тогава. Много щастие и възторг, но и много мъка видях в хорските очи.

Особено тежко беше, когато трябваше да сваляме загинали хора от планината и не можехме да сдържим сълзите си, когато сваляхме загинали деца.
 
Междувременно завърших алпинизъм в НСА, станах преподавател и после директор на УЦ „Мальовица“.
 
Връщайки се в София, връзките ми с планината се промениха, но не престанаха. Бях избран за председател на „ПЛАНИНИ и ХОРА“ – асоциация на планинските водачи в България и директор на учебния център към същата. Основна заслуга на асоциацията е създаване на професията „Планински водач“. Ако не беше асоциацията, сега в България може би нямаше да има регулирана, защитена и изцяло регламентирана професия.
 
Друга сериозна заслуга е и създаването на професионална застраховка за планински водачи. За тези 18 години в асоциацията бяха обучени над 300 професионални планински водачи.



Как можем в ежедневието си да бъдем по-отговорни към околната среда и да пазим природата?
 
За съжаление отношението на повечето българи към природата и планината е по-скоро консуматорско. Повечето считат за нормално, отивайки в гората да отсекат едно „дъбиче“, да захвърлят боклуците си под някой камък или да застрелят някое животно – просто ей така.
 
Всъщност природата почна да ни наказва! Необходимо е възпитание и планинарска култура. Важно е да престанем да приемаме планината (природата) само като извор на блага и място за ядене и пиене. Може би – да престанем да оставяме старите и закъсани дрехи за екскурзия.

Как каузата, която подехте преди години, промени живота ви в по-добра посока?
 
Това навярно е лебедовата ми песен в планината, но се чувствам горд и доволен от една добре свършена работа – нещо в полза на хората, което ще остане. И ще се чувствам напълно удовлетворен, ако знам, че новият заслон е спасил поне един човешки живот.


(Новият заслон „Кончето“, изграден благодарение на усилията на множество доброволци и дарители.)



Какъв е съветът
ви към хората, които посещават планината?
 
Планината е като майка хранилница – тя приема всички, но не всички са готови за нея. Не я подценявайте - „Върни се, за да отидеш!“
 

Интервю за каналите на UNIQA Bulgaria

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg