Почти ежедневно, по разни поводи или в институционализирани послания като отчета на служебното правителство, управляващите се вживяват в ролята на спасители от предполагаеми (не една дори, а много) икономически и свързани с икономиката кризи.

Дали това е дълбока стратегия за насочване на обществените нагласи, липса на способност да се наблюдават и интерпретират данни или обикновен мързел – не знаем, но подобни твърдения, които за съжаление постепенно стават основание за политическо действие, все по-силно се отдалечават от действителността. Това коментира в редовния си седмичен коментар Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.

Една съвсем различна картина дава поредната „порция“ статистически данни за икономиката на България през 2022 г. „Да започнем оттам, че индексът на производството в преработващата промишленост е с най-висока стойност откакто НСИ следи този показател. Казано иначе, през декември 2022 г. българските индустриални предприятия са произвели най-много продукция от всеки друг месец за последните 23 години. Икономистът изброява още важни статистически доказателства:

  • За цялата 2022 година износът на стоки достига 94,4 млрд. лв. – ръст от 37,9% спрямо 2021 г. Това е чувствително по-висок темп от нарастването на цените за периода. Само за декември, въпреки сериозния спад в цените на горива, електроенергия и доста други суровини, е отчетен 14,5%ръст на износа спрямо същия месец на 2021 г.
  • В основата на този растеж е динамиката на индустриалното производство. Нека за момент погледнем отвъд производството и износа на електроенергия и оръжия – техният принос е осезаем, но далече не основен, предлага авторът. По предварителни данни за цялата 2022 г. преработващата промишленост реализира увеличение на производството в реално изражение с 13,7%. Само за декември той е с 10,8% спрямо този от същия месец през 2021 г. и с 2,6% по-висок спрямо ноември 2022 г. – „при все, че в Германия, която е основен търговски партньор, през последния месец на годината вече има спад в индустриалното производство”, отбелязва Богданов.
  • Двигателите на растежа през 2022 г., като се игнорират производителите на горива, боеприпаси и електроенергия, са производството на напитки – ръст в реално изражение (след изчистване на ефекта от инфлацията) от около 40% спрямо 2021 г., на велосипеди – ръст от 28%, на електроника и оптика – 26%, на автомобилни части – 15%. Други големи подотрасли – машиностроенето и производството на електрически съоръжения – отчитат ръст от над 10%.

    • Лек спад на промишленото производство през декември, отчита статистикатаИндексът на промишленото производство през декември намалява с 0.8% в сравнение с ноември 2022 година.

    „Двигателите на индустрията след пандемията в голяма степен са производствата, които бяха успешни през последните 5-7 години. Ако сравним индекса на физическия обем при база 2015 г., виждаме нарастване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични продукти със 180%, на електрически съоръжения с над 60%, на автомобилни компоненти с над 50%”, коментира главният икономист на ИПИ.

    Той е категоричен, че за пореден път частният сектор, който работи на отворени и конкурентни пазари, се адаптира изключително успешно след пандемия, война и енергиен шок. „Ако има криза – търсете я другаде”, казва Богданов.