На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, приет от парламента на 14 юли тази година, съобщиха от пресслужбата на държавния глава.

Президентът Първанов смята, че ЗИД на Закона за дипломатическата служба съдържа многобройни и непреодолими законодателни проблеми, които в своята взаимовръзка не могат да бъдат коригирани чрез връщане на отделни текстове за ново обсъждане. Като цяло законът отстъпва от установената ефективна регулация на дипломатическата служба и създава извънреден правен режим за противоконституционно и дискриминационно ограничение на права на български граждани, което в контекста на европейското ни развитие през 21 век намирам за погрешна законодателна политика. Смятам, че законът противоречи на интересите на българското общество и на целите за укрепване на дипломатическата служба.

Вижте пълния текст на мотивите на президента Георги Първанов за наложеното вето:

"Приетият през 2007 година Закон за дипломатическата служба предостави съвременна законодателна уредба на принципите, организацията и дейността на тази важна част от държавната администрация. Законът регламентира професионалния характер на службата, нейната партийна необвързаност, стабилност, прозрачност и приемственост, както и правилата за кариерно израстване на служителите. През годините на своето действие законът се доказа като добра правна основа за функционирането и развитието на съвременната българска дипломация при новите глобални реалности и мястото и ролята на държавата като член на ЕС и НАТО. Законът регламентира и необходимото задължение на дипломатическата служба да подпомага Народното събрание, Президента на Републиката, Министерския съвет и министъра на външните работи при осъществяването на техните правомощия в областта на външната политика и международните отношения на Република България, с което допринася за координация в дейността на държавните институции в контекста на принципа за разделение на властите.

Подобряването и усъвършенстването на дейността на дипломатическата служба предполага провеждане на разумни реформи, съответни на определените основни цели на външната политика (чл. 24, ал. 2 от Конституцията). Промените, внесени със Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба (ЗИД ЗДиплС), следва да бъдат подходящо правно средство за утвърждаване на дипломатическата служба като съвременна, ефективна и професионална администрация, способна да защитава и да реализира националните цели и интереси при актуалната динамика на междудържавните и международните отношения, както и да гарантира правата и интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина.

По повод целите и характера на извършваната реформа в Министерството на външните работи в обществото ни се разгърна публична дискусия, продължила и в хода на приемането на закона, в която основателно бяха изтъкнати аргументи против значителна част от предлаганите законови изменения като нецелесъобразни и като отстъпващи от принципите за изграждане на дипломатическата служба. Не може да се пренебрегне и фактът, че отделни норми бяха оспорвани като нарушаващи основополагащи конституционни принципи - за правовата държава и върховенството на закона, за равенство между гражданите и недопускане на дискриминация и др.

Смятам, че редица норми от приетия от 41-то Народно събрание на 14 юли 2011 г, ЗИД ЗДиплС нецелесъобразно преуреждат отношенията по изграждането и функционирането на дипломатическата служба, а също и че влизат в противоречие с Конституцията на Република България, на международни актове, които са в сила за България, и на основни принципи на международното право. Съображенията ми по-конкретно са следните:

1. Част от законовите промени водят до "монополизиране" на правомощия от министъра на външните работи и навлизане в компетентността на други държавни институции, като например: възложеното осъществяване на външната политика на Република България, което по конституция е прерогатив на Министерския съвет (§ 2 ЗИД ЗДиплС относно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДиплС); представянето и защитата на българските интереси в ЕС и НАТО (§ 2 относно чл. 3, ал. 2 ЗДиплС) или осъществяването на официални връзки с акредитираните в Република България дипломатически и консулски представителства на други държави и мисии на международни правителствени организации (§ 3 относно чл. 3, ал. 2, т. 4 ЗДиплС) - всички тези правомощия влизат в компетентността и на други държавни органи (т. нар. споделена компетентност) като - президент, Министерски съвет, други министри.

2. ЗИД ЗДиплС създава възможности за субективни кадрови решения на министъра на външните работи - на базата на неясни или занижени критерии при подбор и назначение на кадрите (§ 9 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 11, ал. 2; § 10 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 13, ал. 1; § 11 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 14, ал. 2, чл. 14, ал. 3; § 12 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 15, ал. 1; § 18 от ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 26, ал. 2).

В преобладаващата част от съответните текстове на новия закон осезателно са занижени изискванията към дипломатическите служители за заемане на ръководни длъжности. Например - за генерални директори (§ 9 ЗИД ЗДиплС във връзка с чл. 11 чл. 11, ал. 2) изискуемият ранг от "посланик" става "пълномощен министър", заличено е изискването кандидатът да е изпълнявал ръководна длъжност в МВнР, не се изисква и определен минимален срок, през който да е бил ръководител на задгранично представителство (поне три години по действаща уредба), а е достатъчно и за кратко време да е ръководил дипломатическо представителство в каквото и да е качество (временно управляващ, генерален консул и др.). Създава се възможност за генерален директор да бъде назначено лице, което изобщо не притежава дипломатически и задграничен опит. Освен това е предвидено министърът да назначава на тези длъжности и лица извън дипломатическата служба, като за това ще е необходима само преценката на министъра за "доказана квалификация и опит". Аналогичен е подходът и към изискванията за главен инспектор (срв. чл. 15, ал. 1), директор (срв. чл. 14, ал. 2), началник отдел (срв. чл. 14, ал. 3), директор на Дипломатическия институт (срв. чл. 83), както и към служителите, които постъпват в дипломатическата служба чрез конкурс за конкретна длъжност (срв. чл. 26, ал. 2). Занижаването на изискванията за назначаване ще е във вреда на професионалния характер на дипломатическата служба, ще въведе "двойни стандарти" и субективизъм, а оттам - и демотивиране на кариерните дипломати.

С горепосочените норми практически се заобикалят и нарушават действащи организационни принципи, включително принципите за стабилност, прозрачност и кариерното развитие в дипломатическата служба. Налице са сериозни основания да се смята, че ЗИД ЗДиплС така, както е приет от 41-то Народно събрание, няма да помогне за подобряване на ефективността на дипломатическата служба, а напротив - ще създаде предпоставки за проява на субективизъм в разрез с националния интерес. ЗИД ЗДиплС нарушава баланса и дублира функции между политическото и кариерното ръководство в полза на първото, ограничава ролята на колективните професионални органи на МВнР в полза на засилване на централизма и еднолични правомощия на министъра и ще въведе недемократични практики в управлението на службата.

3. Противоконституционно се въвежда забрана за определен кръг лица да бъдат назначавани или да продължават да заемат публични (ръководни) длъжности в дипломатическата служба - посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатически мисии, както и други ръководни длъжности - от началник на сектор до генерален директор и главен (постоянен) секретар в централната администрация на МВнР (§ 19, т. 2 във вр. с § 22, т. 2 и § 24 ЗИД ЗДиплС). Нормите, които въвеждат подобна забрана, са в пряко нарушение на редица конституционни норми - чл. 4, ал. 1 и ал. 2, и чл. 6 във вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от конституцията. След повече от двадесет години от началото на демократичните реформи у нас обществото ни следва да е превъзмогнало примитивните противопоставяния и е недопустимо законодателният орган да създава нови законови предпоставки, водещи до разделение. Още по-неприемливо е чрез закона да се провежда държавна политика на дискриминация. С редица свои решения Конституционният съд е имал възможност да се произнесе допустимо ли е принадлежността към службите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да бъде основание за въвеждане на забрана за заемане на определена длъжност (например: Реш. № 10 от 1997 г. по к.д. № 14 от 1997 г., Реш. № 11 по к. д. № 13 от 2009 г.). Предвид на установената трайна практика на Конституционния съд, с която законодателят би следвало да се съобразява, всички норми в ЗИД ЗДиплС, определящи действието на забраната за заемане на длъжности в дипломатическата служба въз основа на принадлежност към бивши служби по сигурността, противоречат на Конституцията на Република България - чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, ал. 2. Тези норми противоречат и на забрани за допускане на дискриминация, определени от международни актове и договори, по които Република България е страна, например: Всеобщата декларация за правата на човека; Европейската социална харта; чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; чл. 2, т. 2, чл. 25, б. "с" и чл. 26 от Международния пакт за гражданските и политическите права; чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и др.

Недопустимо е отделни разпоредби (§ 19, т. 2 във вр. с § 22, т. 2 и § 24) на приетия ЗИД ЗДиплС да нарушават конституционно установения принцип за равноправие (чл. 6, ал. 2 от конституцията) и да накърняват и ограничават общочовешки ценности като свобода, справедливост и търпимост; да засягат правата на личността, нейното достойнство и сигурност и правото на труд. Законовите и съответните им административни мерки следва стриктно да спазват изискванията на принципа на правовата държава и върховенството на конституцията, която не допуска въвеждане на дискриминационни ограничения на правата на българските граждани. Създаване на ограничения на права на български граждани, в който и да е закон, пряко засяга принципите на правовата държава и гарантираното равноправие. Всички служители от дипломатическата служба следва да бъдат равнопоставени с останалите български граждани, включително и по отношение на задължение за еднаквото им третиране от държавната власт (срв. Реш. № 14 на Конституционния съд от 1992 г. по к.д. № 14 от 1992 г.). Лишаването на категории български граждани от право да заемат определени публични длъжности въз основа на социален признак - служебна връзка или обществено положение в миналото (преди повече от 20 г.), е проява на дискриминация, въвеждане на неравенство и различно третиране.

Отчитайки практиката на Конституционния съд следва да се посочи, че "конституционно недопустимо е ... законодателно да се създава колективна презумпция за укоримост на определени категории правно регламентирани дейности без установяване на конкретната дейност на определено лице." Не се допуска и създаване на условия за накърняване на достойнството и правата на гражданите, които са конституционно защитени ценности. Българската държава е длъжна законово да гарантира достойнството и правата на личността - чл. 4, ал. 2 от Конституцията (Реш. № 10 на Конституционния съд от 1997 г. по к.д. № 14 от 1997 г.).

Подобна е позицията и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изразена в Резолюция № 1096/1996 г. относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими (приета на 27 юни 1996 г., 23-то заседание). В тази резолюция се посочва, че:

"Първо, вината, като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай - това подчертава нуждата от индивидуално, а не колективно прилагане ... Отмъщението никога не може да бъде цел на подобни мерки, нито пък трябва да се позволи политическа или социална злоупотреба ...".

Ето защо в обществения дебат съм отстоявал позицията и съм апелирал многократно всеки конкретен случай да се разглежда индивидуално, а не чрез законови норми да се създават условия за накърняване на достойнството и правата на гражданите, които са конституционно защитени неотменими ценности.

4. С § 24 ЗИД ЗДиплС се изменя изцяло чл. 33 от ЗДиплС (по-специално чл. 33, ал. 2), като се създава ново специално основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение - обявяване на принадлежност към бившите служби на сигурността. Според същата разпоредба "... министърът на външните работи освобождава тези лица от съответната публична длъжност ...". Подобна норма е в пряко противоречие не само с основополагащи конституционни принципи, но и с изричната норма на чл. 98, ал. 6 от Конституцията на Република България, която еднозначно определя като правомощие на президента да "назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България ..." (чл. 98, т. 6 от Конституцията). Очевидно е, че по отношение на ръководителите на дипломатическите представителства, за които е издаден указ за назначаване, нормата на § 24 ЗИД ЗДиплС относно чл. 33, ал. 2 ЗДиплС изземва конституционно определено правомощие на Президента на Републиката. Нарушава се установеният с конституцията баланс на правомощия между различните конституционно установени органи и власти.

5. На чл. 98, ал. 6 от Конституцията на Република България противоречи и нормата на § 43, т. 1 от ЗИД ЗДиплС, изменяща реда за прекратяване на дългосрочната командировка на ръководители на задгранично представителство. Прекратяването на задграничната командировка е равнозначно на създаване на невъзможност за изпълнение на функциите и фактическо прекратяване на правомощията на ръководителя на задгранично представителство, т. е. по същество е освобождаване от длъжност. Ето защо § 43, т. 1 от ЗИД ЗДиплС, изменяща чл. 69, ал. 1 от ЗДиплС, с която се създава право на министъра на външните работи да издава заповед за прекратяване на дългосрочната командировка на посланик, без предхождащ указ за освобождаване от длъжност, е противоконституционно и представлява неправомерно изземване на права, които са от изключителната компетентност на президента.

6. В кумулативното си действие § 19, т. 2, § 24 и § 52 от ЗИДЗДС правят въведената забрана за заемане на ръководни длъжности тотална. Съгласно § 52 от ЗИДЗДС забраната се разпростира и върху заварените случаи към датата на влизане на закона в сила. Изпълнението на § 24 и § 52 от ЗИДЗДС и задължителното освобождаване от длъжност на широк кръг служители в дипломатическа служба ще накърни правото им на труд и буди основателни съмнения за противоречие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията. Несъмнено тези разпоредби ще предизвикат и смущения в дейността на службата като цяло, защото всяка служба би изпитала сериозни сътресения и ефективността на дейността й ще бъде засегната, ако широк кръг лица, включително и заемащи ръководни длъжности, бъдат освободени в кратък срок".

"Като се ръководя от гореизложените мотиви, свързани с аргументи за съществена нецелесъобразност, противоконституционност и противоречие с международни актове, по които Република България е страна, и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, приет от Народното събрание на 14 юли 2011 г., като го оспорвам по принцип и в неговата цялост", заявява държавния глава.

Източник: БГНЕС