По вече утвърдена над половинвековна традиция през януари всичко в Перник е Сурва. Сега предстои 27-ото издание на Международния фестивал на маскарадните игри.

Световноизвестният пернишки фест отново ще събере в града в последните почивни дни на януари многобройна армия маскирани чудовища и още по-многочислена публика.

Всяка година фестът подобрява собствените си рекорди, но сега организаторите очакват да бъдат надминати всички достигнати в редни години нива. До момента са подадени заявки за общо близо 7 400 участника, съобщава вестник "Стандарт".

Групите със сурвакари и мечкари от Пернишко ще са 45 с близо 4 000 участника, от които 880 са деца. От страната маскирани като кукери, бабугери, джамалари, старци и както по друг начин се наричат по своите краища, ще са 59 групи с около 3 000 участника.

От чужбина се очакват 17 групи от 8 държави – Испания, Италия Сърбия, Македония, Албания, Словения, Португалия, Румъния с над 420 участници. Очакват се и много официални делегации от градове, членуващи във Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ), като по утвърден обичай най-важен сред тях е президентът на ФЕКГ барон Хенри Фердинанд ван дер Кроон.

Тъкмо той, който е признат и за почетен перничанин, на 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на местния Общински съвет, която обяви Перник за европейска столица на маскарадните игри.

Пернишката "Сурва" e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестът популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията "сурвакари" и "кукери".

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на ФЕКГ. От 2016 г. народният обичай Сурва е признат за живо човешко съкровище и е записан в представителната листа на ЮНЕСКО.

Традиционно началото на феста се поставя със спектакъл на открито и запалване на фестивалния огън. В продължение на три дни в центъра и по улиците на града групи маскирани се веселят, демонстрирайки колорита на своите игри и неповторими маски и костюми. Участниците създават ярък поток от цветове, звуци и ритми, а зрителите и гостите от близо и далеч се потапят в тридневния спектакъл с хиляди артисти.

Между маскираните има надпревара. Те се борят за отличията на журито, което прави класация поотделно за сурвакари и за кукери, както специалистите са решили, че се казват участниците в пролетните народни маскаради.

В Пернишко игрите от векове са свързани с идването на Новата година, но смяната на календара през последния век не успяла да ги обърка. И ако някой се опита да кара хората от пернишко да се маскират на 1-ви, те викат, че това е „германската Сурва". За тях празникът е през нощта на 13-ти срещу 14 януари.

И ако на някому се отдаде възможност да отиде в пернишките села по това време, трябва да знае предварително, че това е най-сигурният начин да разбере какво е това „СурОва" – така с „О" по средата на думата местните наричат обичая. Неотменно в региона в нощта на Васильовден по стар стил в центъра на всяко село се пали ритуален огън, а маскирани мъже танцуват около него за здраве на хората и добитъка и берекет по нивите.

Някои се опитват да обясняват, че със страшните маски се гонело злото, но сред маскираните от много време ентусиазмът е заради артистичната изява, подчинена на традицията и предавана от поколение на поколение. Някога се маскирали само млади мъже, а сега в дружините има и жени, и много деца.

През цялата нощ къщите по селата са отворени за гости и трапезите са отрупани с баници, погачи, вариво от кисело зеле със свинско и пача, всевъзможни мезета и много, много греяна ракия. Облечени в кожи или костюми от разноцветни парцали, с многобройни звънци на кръста и страховити маски и ликове на главите, сурвакарите обикалят къщите. Често в някое от селата среща си дават по няколко групи.

Автентичният маскарад включва различни персонажи, но особено характерен е ритуалът „сватба", който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. В тоя обичай на едно място могат да се видят четири поколения от една фамилия, а булката задължително е мъж.

Сурвакарските маски и облекла се изработват цяла година. В Пернишко маските са правят от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя. Различните материали вложени в тях им придават вид на причудливи същества, някои се отличават като животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с опашки или тракащи клюнове.

онякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп. Има и сложни конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет, които могат да достигнат до два метра. Някои маски пък имат по много лица на различни чудовища.

Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени майстори, познаващи добре традицията. Те правят „второто лице" на своите близки и приятели, а понякога дори на цялата група. Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила.

Най-големите симпатии по време на обичая по селата, а и на фестивала събират децата. За хлапетата в забавачките преди феста се провежда детска маскарадна щафета "Да бъде". В нея обикновено се включват близо 1400 деца от всички предучилищни групи и детски градини от община Перник. Маските и костюмите на децата впечатляват със своя оригинална изработка, съгласно традицията.

Децата показват познания на обичая „Сурва" и го изпълняват с желание. Всяка година има и младежко дефиле „Сурвакариада", в което се включват над 600 ученици на различна възраст. Всички училища в Перник успяват да мотивират децата да участват с желание в така наречената „Работилница за маски" .

„Фестивалът „Сурва" е мост и място, където се срещат и надпреварват минало и настояще и където поколенията общуват чрез народната култура. Затова игрите с маски, звънци и хлопки, носещи благопожелания за здраве и плодородие ще останат завинаги своеобразна визитната картичка на град Перник", коментира преди празника и феста кметът на Общината Вяра Церовска.

Като припомня, че фестивалът на маскарадните игри „Сурва" съчетава в себе си хилядолетния дух на традицията със съвременните виждания за празник, тя приканва любителите на силни емоции, атракции и веселба да посетят Перник и района в дните на празника на 13 и 14 януари и за фестивала от 26 до 28 януари. Колоритната смесица на традиции и съвременност прави събитието все по-харесвано и посещавано със всяка следваща година. По време на фестивала всеки може да открие по нещо за своя вкус - да усети традициите, но и да не спира да усеща пулса на модерното.

„Сурва" е събитие, пълно с изненади и богато на преживявания, казва кметът на Перник като покана. Програмата на феста за тази година е вече обявена и може да се види на различни места в интернет, но организаторите са си запазили и правото на изненади, които ще са новост тази година. Заслужава си това събитие, обявявано от Нешънъл джеографик за световна зимна туристическа дестинация, да не бъде пропуснато.