Половината от питейната вода се краде, съобщи за вестник „Монитор“ председателят на Българската асоциация по водите (БАВ) Иван Иванов след форум, посветен на техническите проблеми пред ВиК сектора.

„Това са така наречените търговски загуби на ВиК операторите", уточни той. "Те се дължат и на кражби, и на неправилно отчитане. Убеден съм, че в много райони на страната има нелегални водопроводни отклонения без водомери. Има и известни, но тях не ги прекъсват, за да няма социално недоволство“, добави Иванов.

Шефът на БАВ отчете, че много от операторите са предприели мерки за намаляване на загубите. Той добави, че те ще могат да ползват и средства по европейската екопрограма не само за пречиствателни станции, но и за намаляване на загубите на вода.

„Известно е, че най-големи загуби има във ВиК - Добрич. Средните за страната са около 60%. В София те вече са намалени докъм 40 на сто“, припомни Иванов. По думите му в районите, където има дефицит на вода и големи загуби по мрежата, това неминуемо води до режим във водоснабдяването на абонатите.

Иванов посочи за пример Гърция, където са по-напред в борбата с течовете и освен това 80% от загубите се плащат от абонатите, а останалата част - от ВиК оператора.

„При нас подобно изчисление не е правено, но в крайна сметка, цената се плаща от потребителите. Освен това има и икономически изгодна граница на намаляването на загубите“, добави браншовикът. „Това зависи от стойността на водата и например за София тя е висока, защото водата се доставя гравитачно“, поясни той.

Според него, големият проблем е не само отстраняването, но и откриването им, особено по старата водопроводна система. „На форума бе представена израелска технология, която открива скритите пробиви в тръбите от сателит. Тя засича разликата в излъчването на материалите и на водата под почвата и особено ако тя е хлорирана“, разказа браншовикът. По думите му точността на откриване на мястото по този начин е 60%.

Справка в сайта на КЕВР показва средна загуба на километър водопровод в България от 20 кубика на денонощие. Данните сочат още, че фактурираните количества са около 350 млн. кубика годишно, което е средно 2.5 пъти повече от постъпилите в мрежите на операторите над 890 млн. кубика питейна вода.