Увеличение на дохода на домакинството за последните 12 месеца са отбелязали 29.8% от лицата в домакинствата.

Това показват резултатите от анкета* на Националния статистически институт, проведена през четвъртото тримесечие на 2021 г.

Като основни причини за увеличението на дохода са посочени увеличението на социалните помощи - за 34.0% от лицата, и индексирането/преизчисляването на заплатата - за 24.3% от лицата.

Намаление на доходите за последните 12 месеца посочват 8.4% от лицата. За 29.7% от лицата с намален домакински доход основната причина за това е намаляване на работното време, надницата или заплатата, а за 20.2% - загубване на работа/безработица/фалит на собствена фирма.

Сред лицата с намалени доходи най-голям е делът на тези, на които се е наложило да ограничат разходите си за храна, облекло, пътуване или други потребителски стоки и услуги - 53.9%, а 17.2% са използвали натрупани спестявания, за да компенсират намаляването на дохода.
Най-голям е делът на лицата, за които доходите на домакинството през последните 12 месеца са останали почти без промяна - 61.8%.

Повече от 2/3 от българите твърдят, че изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи. С известни затруднения са 37.1% от лицата, 26.6% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 11.9% - като много трудно. От друга страна, 20.2% от лицата относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи, а едва 4.2% не изпитват затруднения.

Независимо от промените в доходите, близо половината от лицата в домакинствата (48.7%) не могат да си позволят да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи в размер до 370 лева. 13.7% от лицата в домакинствата са имали през предходното тримесечие финансови затруднения при плащането навреме на заем/ипотека/наем/жилищни разходи за основното жилище.

МВФ очаква двуцифрена инфлация в БългарияРастежът на икономиката ще бъде около 3%, колкото се очаква да бъде и дефицитът на касова основа.

Средната удовлетвореност на лицата на 16 и повече години от финансовото положение на домакинствата им, измерена по скала от 0 до 10, е 4.61. Равнището на доходите влияе върху общата удовлетвореност от финансовото положение.

За 20-те процента домакинства с най-високи нетни доходи средната удовлетвореност на лицата е 6.17, а за 20-те процента домакинства с най-ниски нетни доходи удовлетвореността на лицата от финансовото положение е 2.89.

Общата удовлетвореност от живота средно за анкетираните лица е 5.85, измерена по същата скала от 0 до 10. По отношение на удовлетвореността от личните взаимоотношения със семейството, приятелите, съседите, колегите анкетираните лица дават относително висока оценка - 7.18.

* През септември 2021 г. Националният статистически институт започна работа по проект „Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“, който се изпълнява съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 - 2021-BG-ILC-SILC.

Част от дейностите по проекта е пилотно събиране на данни чрез допълнителен въпросник за социалното включване, условията на живот и благосъстоянието към Наблюдението на домакинските бюджети. Допълнителната анкета е по инициатива на Евростат и се провежда по единна методология в рамките на европейското изследване Infra-annual data collection on living conditions (IALC).

Целта е да се осъществява тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в страната в резултат на пандемията от COVID-19 и да се подава актуална информация за хармонизирани европейски сравнения.

Първото провеждане на допълнителната анкета се осъществи в периода октомври - декември 2021 г., като бяха анкетирани общо 3 042 домакинства и 5 692 лица на възраст 16 и повече навършени години.