Правителството трябва да изпълни ангажиментите си за намаляване на осигуровките с три процента и дори има възможност да ги намали с 6 процента, защото бюджетният излишък е десетки пъти по-голям спрямо средствата, необходими за намалението на вноските. Даже и при 12-процентно намаление, кабинетът няма да усети дори и убождане, каза на пресконференция Георги Ангелов - старши икономист в Институт "Отворено общество", цитиран от БТА.

В закона за държавния бюджет е записано "след 15 юни 2007 г. Министерският съвет при наличие на фискална възможност да предложи на Народното събрание съответните законови промени, с оглед намаляване на вноската за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване с три процентни пункта, считано от 1 юли".

Миналата година осигуровките бяха намалени с шест процента и това струваше 135 млн.лева при разчетени от правителството 696 млн. лева, каза Ангелов. При 3-процентно намаление това ще струва 70 млн.лева от началото на годината, а от средата - 35 млн. лева.

Сега между шест и седем пъти е по-голям реализираният излишък спрямо планирания в държавния бюджет, което значи, че има много големи фискални възможности за намаление на осигурителната вноска и правителството е задължено да изпълни закона, смятат икономистите. Заложеният излишък в бюджета е под 400 млн.лева, като само за първите четири месеца на година той е достигнал 1,260 млрд. лева.

Заложеният в бюджета ръст на приходи от корпоративния данък е под 20 на сто, а досегашният ръст е с над 50 на сто, при осигуровките заложеният в бюджета ръст е
около 6 на сто при ръст от 12 на сто, при подоходния данък ръст, заложен в бюджета е 8 - 9 процента, а реализираният досега е около 25 на сто. От април има ръст на приходите от ДДС, който компенсира спада от предходните три месеца, като тенденцията ще се запази и през следващите месеци, показват разчети на икономистите.

Според тях данъкоплатците са натрупали този излишък и някаква част от него трябва да се върне при тях. В противен случай според икономистите се повтаря старият проблем - правителството прави реформи, но нито един гражданин не усеща ефекта от тях, защото той си остава в правителството и в чиновниците. Икономистите визираха случаи със спрените субсидии за топлофикациите, производителите на ток, за транспорта, когато спестените пари не са били върнати на данъкоплатците.

Според управляващия съдружник в "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов през последните години се наблюдава негативната тенденция да се трупа излишък, след което той се харчи с решение на изпълнителната власт без санкция от парламента. Това според Богданов означава промяна на държавния бюджет без искане на вот от парламента.

В случая с осигуровките има императивно записано обещание в закона за държавния бюджет с вариант да се твърди, че няма фискална стабилност. Това според икономистите означава, че правителството в кратки срокове трябва да представи доклад, в който аргументира защо приходите в бюджета до края на годината ще се влошат и това ще застраши фискалната стабилност.

Другият вариант е правителството да поиска промени в закона за бюджета за увеличаване на разходите и да каже на българите, че излишъкътще се харчи за вдигане заплатите с повече от очакваното, ще се субсидират определени предприятия или че ще се строи тунел под Шипка или трети мост над Дунав.