Правителството харчи най-много преди избори

447
Правителството харчи най-много преди избори

Българското правителство обича да харчи нашето богатство, особено когато приближават избори, коментират икономистите от Института за пазарна икономика в анализ, публикуван днес.

Положителните резултати от провежданата данъчна политика водят до безпрецедентни приходи в държавната хазна, които сериозно надвишават планираните. Точно тези „неочаквани" свръхприходи стоят в основата на допълнителните харчове на държавата. През последните години българското правителство неизменно намира начин да похарчи повече средства от записаните в Закона за държавния бюджет.

Изследването на института показва, че за периода 2000 - 2007 г. общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на малко повече от 6.5 млрд. лв. Разделена по години, тази сума представлява средно малко над 2% от БВП на страната.

Огромната част от въпросните 6.5 млрд. лв., а именно около 4.6 млрд. лв., са одобрени от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Информацията за конкретното изразходване на тези средства е изключително оскъдна и е почти невъзможно да се откроят някакви резултати. По този начин, харченето трудно може да бъде оправдано.

Анализът на ИПИ показва още, че допълнителните разходи на правителството са най-много в годините, непосредствено преди парламентарни избори.

Голяма част от допълнителните средства са били предоставени на Министерството на отбраната - поне 151 млн. лв. за структурни реформи от резерва и 246 млн. лв. от преизпълнение на приходите в републиканския бюджет.

Най-много допълнителни средства от генерираните единствено от преизпълнението на приходите в републиканския бюджет, са били предоставени на Министерството на здравеопазването (335 млн. лв.) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (280 млн. лв.).

Министерският съвет е бил изключително щедър към самия себе си - той е получил 154 млн. лв. от средствата, одобрени от самия Министерски съвет по предложение на министъра на финансите, изпреварвайки дори Министерството на вътрешните работи (150 млн. лв.).

Над 1 млрд. лв. от допълнителните средства са били предоставени на общините, без да е ясно по какъв точно принцип са били одобрени и за какво точно са били изхарчени.

Голяма част от средствата за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии са отишли отново при общинарите. Съвсем малка част от тях са били предоставени на Министерството на извънредните ситуации, което поставя сериозни въпросителни относно реалните отговорности на това министерство и въобще около нуждата от неговото съществуване.

В резултат от анализа, Институтът за пазарна икономика препоръчва приемане на задължение правителството да внася за гласуване и одобрение в Народното събрание цялата предвидена сума за харчене от бюджетния излишък. Нещо повече, практиката от 2007 г. показва, че явно трябва експлицитно да е записано и в какъв срок се внася информацията, каква детайлност е задължителна и колко време най-малко има за обсъждане на предложените проекти.

Всяка структура, която иска да бъде получател по преразпределението на допълнителните средства от формирания бюджетен излишък, трябва да кандидатства пред Министерския съвет и/или парламента с конкретен проект, включващ цел, необходимост, очаквани ефекти и т. н., препоръчват още от инснтитута. Особено важно е тези анализи да бъдат на разположение на народните представители и обществото по време на обсъждането им.

Икономически най-ефективният и рационален вариант за управлението на формираните бюджетни излишъци е използването им за намаляване на данъчно-осигурителната тежест в България. През 2007 г. правителството похарчи допълнителни над 1 милиард лева от излишъка. Абсолютно възможно беше използването на тези средства за намаление на осигурителната тежест, като вместо сегашните 33.7% осигуровки можехме да плащаме само 10% осигуровки, посочват икономистите.

На базата на стабилността, която дава на общата макроикономическа рамка съществуването на фискален резерв, той практически (и теоретически) може да се използва като инструмент и/или предпоставка (буфер) за постигане на няколко основни цели в определени области, а именно изкупуване на външен дълг; намаляване на данъци, както и за намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани, например, с проблемите в пенсионната система и функционирането на НОИ. Следователно цялостна реформа в пенсионната система би могла да бъде финансирана отчасти от фискалния резерв, завършват с тази препоръка анализа си от Института за пазарна икономика.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg