Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание изборния кодекс, приет на 22 декември 2010 г. с гласовете на ГЕРБ и "Атака", като основните му критики бяха съсредоточени върху принципа на уседналост, въведен в новото изборно законодателство.

Изборният кодекс, по думите на президента, е изработен в синхрон с политическите виждания на политическа партия ГЕРБ и съдържа „множество правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени у нас и в Европа".

Мнението на президента е, че всички промени в избирателната система трябва да бъдат част от една цялостна реформа на политическия модел и да се основава на разумен политически компромис и съгласие.

„Намирам за основна слабост в приетия Изборен кодекс системно прокарваната в редица текстове тенденция за ограничаване на активното и пасивното избирателно право на българските граждани", се казва в мотивите на Георги Първанов.

С изборното законодателство бе въведено изискване за уседналост, според което при избори за евродепутати гласоподавателите трябва да са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС, а при местни избори право на глас имат избиратели, които са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място.

"Ако това в някаква степен е логично за местните избори, то въвеждането на изискване за уседналост в изборите за членове в Европейския парламент не може да бъде обосновано с посочените мотиви", смята Първанов.

Изборният кодекс урежда рестриктивно и пасивното избирателно право, тъй като абсолютна предпоставка за кандидатиране се въвежда изискването лицата да нямат гражданство и на държава, която не е член на Европейския съюз, се казва още в мотивите:

„В желанието си да ограничи пасивното избирателно право парламентарното мнозинство стига до абсурдната хипотеза на дискриминационно отношение към българските граждани, при която ако едно лице притежава освен българско и чуждо гражданство на държава извън Европейския съюз, то няма право да участва като кандидат в европейските и местните избори. В същото време гражданин на държава-членка на Европейския съюз ще може да се кандидатира и да бъда избран за член на Европейския парламент от Република България, както и за общински съветник. При това българската конституция изрично в своя чл. 25, ал. 1 допуска двойно гражданство на лицата".

Изборният кодекс премахва прякото избиране на районните кметове в София и останалите градове с районно деление. Това е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика.

Необосновано от гледна точка на демократичното управление е силното намаляване на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове. Прилагането му ще доведе до положение, при което в повече от 1 000 населени места няма да се произвеждат избори за кметове на кметства.

Като стъпка в посока на отслабване на местното самоуправление следва да се разглежда и намаляването на броя на общинските съветници с над 20%. По-високата изборна квота за избиране на намалените по състав общински съвети ще направи тези органи на местно самоуправление по-малко представителни, особено в средните и малките общини.

Възприетите правила за гласуване в чужбина при парламентарните избори поставят нашите сънародници извън България, в неравностойно положение, изтъква още той. За изборите за народни представители те ще гласуват единствено за партии и коалиции, но няма да могат да отбелязват преференции.

Президентът намира недостатъци и в предвижданото експериментално гласуване по интернет в изборите за президент през 2011 г. Според него не се дават гаранции за спазване на конституционния принцип на тайното гласуване.

В мотивите си той критикува и идеята местните и президентските избори през идващия октомври да се проведат на една дата.

"Не е отчетено технологичното време за осъществяване на гласуването при положение, че избирателната активност е много висока. Не се предвижда удължавано на времето в определени граници. Смятам за целесъобразно продължителността на изборния ден да бъде поставена в зависимост от това колко избора се произвеждат в един и същи ден", заявава президентът.