България няма да поиска през този месец конвергентен доклад, който да покаже готовността ѝ за влизането в еврозоната. Отпада и срокът, към който страната ни се стремеше да приеме еврото - 1 януари 2024 г.

Това съобщи на пресконференция министърът на финансите Росица Велкова.


В контекста на проведените разговори с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и с председателя на Еврогрупата с Паскал Донъхоу, се взе решение, че България няма да подава в края на февруари конвергентен доклад, защото не сме изпълнили ангажиментите по присъединяването към Валутния механизъм II и имаме несъответствие в критерия за инфлацията, обясни Велкова, цитирана от БТА.


Било е договорено да подадем конвергентен доклад, когато изпълним ангажиментите и бъдат приети законопроектите, свързани с членството ни в еврозоната, които служебното правителство отново ще внесе в новосформираното Народно събрание, както и да се приемат необходимите промени в Закона за БНБ за работата на централната банка, когато страната вече ще е присъединена към еврозоната, каза Велкова, цитирана от БТА.


Икономика на кръстопът. Три прогнози за БългарияПрогнози дават икономистите проф. Татяна Хубенова, Юлиан Войнов и Георги Ангелов

Велкова уточни, че освен приемането на четирите законопроекта, свързани с членството ни в еврозоната, трябва да постигнем и критерия за инфлацията, както и да бъде поддържана перспектива в периода 2023-2026 г. на ниво планиране на дефицита по консолидираната фискална програма в размер на 3%.

При условие, че сега в края на февруари не подаваме конвергентен доклад, срокът за присъединяване към еврозоната – от 1 януари 2024 г., не остава, заяви министърът.


По отношение на новия срок, за който, по думите на министъра, са водени проучвателни разговори, ако през юни – юли България покрие критериите, би могло да подадем веднага доклад, в момента, в който покрием критериите, а не да изчакваме редовния доклад в началото на 2024 г.

Според нея това означава, че ако съответстваме на критериите и подадем конвергентен доклад и при подкрепата на държавите членки, бихме могли да бъдем присъединени към еврозоната в срок не по-късно от 1 януари 2025 г.

В отговор на въпрос, министърът потвърди, че от 1 януари 2024 г. няма да бъде прието еврото в България.


Само една трета от българите подкрепят евротоТова сочи проучване на Алфа Рисърч, проведено с 1200 български граждани и 500 фирми

Росица Велкова напомни стъпките на страната по изпълнението на решението на Народното събрание от 27 октомври 2022 г. за ускорена подготовка на процеса по присъединяване на България към еврозоната с целева дата 1 януари 2024 г. и изтъкна, че служебното правителство е засилило интензитета на разговорите с ЕК и страните от еврозоната, ускорена е била и работата на всички междуведомствени работни групи.


Тя съобщи, че скоро ще бъде представен за обществено обсъждане проектозакон за еврото. Освен това Велкова напомни, че са били подготвени и проекти на закони, които са по ангажиментите ни по присъединяването ни към Валутния механизъм II. Министърът посочи също и че дефицитът за 2022 г. на начислена основа по консолидираната фискална програма е 2,9% от БВП.


Въпреки свършеното, на 13 февруари е нямало изслушване в Еврогрупата, като то е било отменено, защото, по думите на министъра, европейските ни партньори смятат, че България има сериозно изоставане в законодателната част, свързана с неприемането на необходимите законопроекти, посочва още БТА.

Росица Велкова припомни, че става дума за промените в Кодекса за застраховане, Закона за мерките срещу изпирането на пари, като изтъкна, че те са били внесени в НС на 12 декември 2022 г. Не са приети и промените в Търговския закон в областта на несъстоятелността, който пък е внесен в НС на 24 октомври 2022 г. Трите законопроекта бяха приети само на първо гласуване и нито един от тях не бе приет на второ гласуване в комисии, напомни министърът. По думите ѝ европейските ни партньори са проследили внимателно дебатите в 48-ото НС – в зала и по ресорните комисии.


Няма извинения за забавяне по подготовката за влизане в еврозонатаЛъчезар Богданов, ИПИ: Въпросът с пътя на България към членство в еврозоната рязко се качи в политическия дневен ред

По въпроса за инфлацията, министърът отново повтори, че тя се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори, и допълни, че са нужни определени месеци за покриване на този критерий. Велкова съобщи в отговор на въпрос, че е постигнато съгласие работна група между експерти на ЕК и на финансовото ни ведомство всеки месец, след като бъдат оповестени данните за инфлацията в еврозоната и съответно за България, да прави изчисления и прогнози за равнището ѝ за следващите месеци.


Велкова заяви, че служебното правителство ще очаква от новия парламент приоритетно да гласува необходимите за въвеждането на еврото закони, ако има мнозинство, което желае те да бъдат приети.


Министърът каза, че отлагането на датата за членството в еврозоната ще повлияе негативно върху кредитния рейтинг на България и върху лихвите по дълга, особено ако в следващата половин година не се внесе искане за конвергентен доклад, който да даде перспектива за дата в обозримо бъдеще, от която България да влезе в еврозоната.


В отговор на въпрос доколко новият пакет санкции "Магнитски" има ефект върху решението за отлагането на изслушването, министърът посочи, че тези санкции нямат отношение към този процес, не са били поставени въпроси и не е бил воден дебат по тази тема. Ние просто не сме си изпълнили критериите, когато сме се присъединявали към Валутния механизъм II и не отговаряме на критерия за инфлацията, обобщи министърът.


Посланик Диксън: Първата жертва на корупцията в България са гражданитеВеликобритания за първи път определя лица от Европа като рискови за тежка корупция

Основен фактор в овладяването на инфлацията е независимата дейност, която осъществява Комисията за защита на конкуренцията, каза министърът в отговор на въпрос дали пречат на страната да постигне необходимите нива на инфлация действията от страна на търговци – например "Лукойл България", която днес бе санкционирана от КЗК.

КЗК глобява с 67.7 млн. лв. Лукойл за злоупотреба с господстващо положение Производството е образувано през 2021 г. по искане на OMV и на Инса Ойл

Комисията днес наложи имуществена санкция в размер на 67 771 454 лева на "Лукойл България" за злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната. Затова действията на КЗК в тази посока биха дали ефект върху намаляваното на инфлацията, смята министърът. По думите й подобен ефект се очаква да дадат и проверките, които се извършват съвместно с Националната агенция за приходите (НАП) и КЗП. По темата за санкцията, наложена на "Лукойл България", министърът коментира, че дружеството е в законното си право да я обжалва и уточни, че преди да минат тези процеси, държавата няма как да получи глобата.


За провеждане на комуникационна кампания по присъединяването ни към еврозоната са заделени с Постановление на Министерския съвет 10 млн. лева, каза още Велкова.