Икономическите мерки за смекчаване на негативните ефекти от кризата с разпространението на COVID-19 трябва да бъдат навременни, достъпни и безвъзмездни. До момента ние нямаме никакви безвъзмездни мерки. Закъсняхме с това в сравнение с много други европейски държави.

Това коментира пред bTV президентът Румен Радев.

По думите му те трябва да обхващат самонаетите, малките и средни предприятия, едноличните търговци, културните дейци и всички други икономически субекти. И задържително да има подкрепа за най-бедните.

"Какво става с гладния човек? Той излиза на улицата и помита всякакви ограничения и мерки", коментира Радев.

"Самите управляващи казват, че най-важно е доверието. Хората трябва да усетят, че има държава, която мисли за тях. Да не стане така, че в един момент гражданите да омаловажат мерките и просот да спрат да ги спазват", предупреди още президентът.

Той смята, че българите могат да бъдат съзнателни и че огромната част от тях спазват мерките за социално дистанциране. Според Радев спирането на достъпа до Витоща и парковете е едно от излишните ограничения.

На въпрос кой ще поема отговорността ако при разхлабване на мерките се увеличат случаите на заразените и смъртността, той отговори: "Не приемам премиерът Борисов да гради образа си на спасител върху страха, който той сам раздухва - за трупове, морги, "ад", който предстои и т.н. Нека мислим за психическото здраве на хората".

"Не критикувам карантината, а призовавам да се управляват разумно огарниченията. В много държави под карантина парковете са освободени за индивидуален спорт. Явно и тук вече се мисли в тази посока", каза още Радев.

Той каза още, че хаосът при излизането от строгите мерки може да бъде много по-страшен от хаоса, който се създаде при въвеждането на извънредното положение.

"Щатите влязоха след нас в тази криза, но вече мислят за стратегия за излизане. Не като дата - това никой не може да каже, а по какви критерии ще става излизането от кризата", заяви президентът.

"В момента, в който излезем от кризата, поради факта, че ние закъсняваме с подкрепата на хората в най-голяма нужда - домакинствата, малкия и среден бизнес, други държави ще бъдат далече преди нас във възстановяването. Ние ще губим конкурентоспособност и ще излизаме много по-късно, без да е ясно по какъв начин. Ако се забавим още в мерките и изпаднем в рецесия, а други европейски държави дърпат мощно напред, какво ще се случи? Масова емиграция към тях. Това е най-лошият сценарий", заяви Радев.

Той допълни, че адекватни икономически мерки се прилагат в много други държави.

"Аз не говоря за "хеликоптерни пари", които да "ръсим" на всички. Необходимо е преразглеждане на минималните обезщетения, ваучери за храна. Не трябва да оставяме гадни хора", заяви Радев и цитира българския банкер и държавник Атанас Буров : "Безрарботицата е най-голямата беда за всяко управление. Тя ражда болести, глад, мизерия и престъпност. Ние трябва да мислим как да снижаваме тази безработица по възможно най-бързия начин".

По темата за освобождаването на ръководството на Българската банка за развитие Румен Радев коментира следното: "Аз мисля, че действията по освобождаването на борда нямат никакво значение, след като заемът, заради който стана всичко, вече е утвърден. Това "правосъдие в ефир" е прах в очите на хората. Най-важно е какво ще каже прокуратурата и дали изобщо ще каже нещо. ББР е създадена да кредитира малките и средните предприятия, а всъщност тя се превърна в банка на едрия бизнес".