Най-бедната страна-членка на Европейския съюз (ЕС) България страда от дълбока рецесия, която ограничи доходите на населението и увеличи безработицата, засягайки популярността на дясноцентристкото правителство, коментира Ройтерс.

Стабилността на дясноцентристкия кабинет на премиера Бойко Борисов не е заплашена в краткосрочен план, тъй като се радва на подкрепата на десните сили, докато подкрепата за главната опозиция в лицето на социалистите, е все още слаба.

Икономическата криза, съчетана със скрити дефицити, за които излязоха данни през април, принуди балканската страна да се откаже от плановете си за бързо присъединяване към еврозоната. Тя породи и безпокойство в Европейския съюз (ЕС) относно качеството на нейната статистика. Правителството трябва да покаже резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, за да запази доверието на ЕС и да спечели доверието на инвеститорите.

Ето и основните политически рискове пред България:

Бавно възстановяване

България изпадна в рецесия миналата година, когато икономическата криза уплаши чуждите инвеститори и принуди бизнеса да прекрати или значително да намали операциите си. Икономиката се сви с 5% през 2009 г. София се надява, че покачването на износа ще помогне на изплуващата икономика да излезе от рецесия тази година, но бавното възстановяване в търсенето отвън и острото затягане на външния търговски кредит най-вероятно ще попречат на балансираното възстановяване на страната. Правителството обяви, че икономиката ще отбележи ръст от 3.6% през 2011 г., но много аналитици предвиждат по-малък растеж от около 2%. Това е така, тъй като големият разцвет в сектора на строителството и недвижимите имоти, който подпомогна предишното разширяване на икономиката, е малко вероятно да бъде повторен.

Ако растежът остане слаб, приходите от данъци ще бъдат по-ниски от очакваното, а социалните разходи най-вероятно ще се повишат. Това ще попречи на плановете на правителството да преполови бюджетния дефицит до 2,5% от БВП следващата година и ще увеличи задълженията на страната. Това може да принуди България и да потърси спешно финансиране на външните пазари или да кандидатства за заем от Международния валутен фонд (МВФ).

Кабинетът замрази заплатите и пенсиите, и намали министерските разходи с около 20% през 2010 г., но цялостните разходи се очаква да бъдат по-високи, в опитите на правителството да избегне протестите и да поддържа средствата за здравеопазване и инфраструктура. Управлението възнамерява да запази данъчните нива следващата година и да не променя нивото на разходите, за да избегне по-нататъшен спад в търсенето на вътрешния пазар и да насърчи растежа.

Какво трябва да се наблюдава:

- Дали растежът ще съвпадне с правителствените прогнози? Това най-вероятно няма да повлияе на българската национална валута (лев), тъй като тя е фиксирана към еврото, но може да доведе до увеличаване на разходите за подсигуряване на българския дълг и да затрудни разширяването на дейността на международните пазари.

-Дали кабинетът ще отпусне фискалната политика, за да запази своята популярност?

-Дали правителството ще може да взима заеми на международните пазари на приемливи цени или ще бъде принудено да се обърне за помощ към МВФ?

Реформи, средства на ЕС

Кабинетът обеща да реформира неефективните системи на здравеопазването и пенсионното осигуряване, но реформите стигнаха до задънена улица. Същевременно, лекарите протестираха срещу затварянето на болници, а синдикатите заплашиха с организирането на стачки заради евентуалното увеличаване на възрастта, необходима за пенсиониране. Страховете от социални безредици и престоящите местни и президентски избори следващото лято е много вероятно да забавят промените и да попречат на реформите.

Ефективното използване на средства от ЕС се подобри през изминалата година, но въпреки това страната е използвала едва 8% от общо 7 милиарда евро, предвидени до 2013 г. Това се дължи предимно на бавната администрация и липсата на добре изготвени проекти. Откриването на хронични слабости и глобите от страна на ЕС за нередности поражда опасения сред държавните служители, които проверяват проектите си по два пъти, за да избегнат грешки, забавяйки процеса на изпълнение.

Какво трябва да се наблюдава:

- Дали България ще продължи с реформите и ще ограничи неефективните разходи или дали опасенията за спад в популярността на кабинета ще отложат изпълнението на реформите?

- Дали правителството ще може да подобри използването на европейските средства? Провалът в тази посока може да разубеди чуждестранните инвеститори, да забави инфраструктурните проекти и да подкопае икономическото възстановяване.

-Дали рецесията ще ограничи способността на правителството да подкрепя финансирането на проектите, подкрепени от ЕС?

Корупция, престъпност

Корупцията и организираната престъпност все още са тежък проблем за балканската страна, дори и 20 години след падането на комунистическия режим. Фаворизацията и рушветчийството за подсигуряването на бизнес сделки са пречка пред чуждестранните инвеститори и спират икономическия растеж.

Усилията на кабинета да се справи с организираната престъпност и корупцията бяха приветствани от ЕС, но правителството трябва да отстрани корумпираните служители и мафиотите зад решетките, за да докаже сериозността си. Кабинетът има планове за създаването на две агенции, които да се борят срещу корупцията, както и на специализирани съдилища за ускоряване на процесите срещу корумпираните държавни служители и босовете на мафията. Правителството обаче среща спънки от страна на съдебната система.

Какво трябва да се наблюдава:

-Дали кабинетът ще запази политическата си воля, за да прекрати корупционните практики Малко вероятно е това да доведе до раздвижване на пазарите в краткосрочен план, но изпраща важен сигнал, че България става по-благоприятно място за правене на бизнес.

Източник: БГНЕС