Парламентът обсъжда проектозакон за ратификация на Договора от Лисабон. С него се променят Договорът за Европейския съюз и Договорът за създаване на Европейската общност (ЕО) и се засягат почти всички аспекти от организацията и дейността на ЕС, информира БТА.

В Народното събрание са президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, министри, представители на дипломатическия корпус, български депутати в ЕП, съдии, националният омбудсман, представители на Светия синод.

Седем ще бъдат институциите на ЕС според Лисабонския договор - Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и Сметната палата.

Новите моменти бяха представени от председателя на парламентарната комисия по европейски въпроси Младен Червеняков.

Съгласно Договора за Европейския съюз, ЕС поема функциите на ЕО, което му дава право да сключва споразумения с една или няколко държави, или с международни организации във всички области, включително на общата външна политика и политиката на сигурност.

Предвижда се ЕС да избира свой председател за срок от две години и половина, като мандатът му ще може да бъде удължен еднократно. Той ще ръководи Съвета.

Разширява се обхватът на дейностите на Съвета, в който актовете ще се приемат с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие.

Въвежда се постът на Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, който едновременно ще е и заместник-председател на на комисията по външни отношения.

Намалява се съставът на Европейската комисия. Нови правомощия ще бъдат дадени на Съда на ЕС, предимно в сферата на полицейското сътрудничество и наказателноправните въпроси.

Занапред националните парламенти ще могат пряко да се намесват в европейския законодателен процес.

Договорът от Лисабон предвижда и важни изменения по отношение на сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, сред които е постепенно въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници на Съюза. Той дава и перспектива за развитие на общата отбранителна политика.

Институционалните промени ще създадат условия за продължаване на процеса на разширяване на Евросъюза, което е от особено значение за стабилността на Западните Балкани.