България се е отправила уверено към влизане в така нар. чакалня на еврозоната. Това ще бъде решителна стъпка за евентуалното приемане на еврото като национална валута.

Как влизането в еврозоната ще повлияе на лихвите по кредитите у нас и какво можем да очакваме от банковата система в по-краткосрочен план?

Отговорите на тези въпроси дадоха едни от водещите банкери у нас по време на 10-ото юбилейно издание на икономическия форум Шумът на парите, който се проведе в София под организацията на Profit.bg.

Влизането на България в еврозоната няма да доведе до „съществени промени“ относно нивата на лихвите по кредитите, посочи Екатерина Кирилова, член на УС и главен търговски директор на УниКредит Консюмър Файненс. По думите ѝ, банковият сектор у нас поддържа добри нива на лихвите по заемите за населението, като приемането на еврото едва ли ще окаже съществена промяна в нивото им.



Според Кирилова, приемането на еврото в крайна сметка ще има позитивен ефект за страната ни. „Влизането в еврозоната ще даде устойчивост на българската икономика, което ще се отрази на пазара на работна сила, която пък устойчивост е движеща сила за потребителското кредитиране“, каза тя.

По отношение на настоящото ниво на лихвите по заемите, Кирилова смята, че те ще се задържат на подобно равнище, като в края на годината са възможни леки движение във възходяща посока.

Влизането на България в еврозоната ще донесе на страната много потенциални ползи за икономиката и за компаниите. Това заяви Кристоф Де Мил, член на Кънтри тийма на КВС Груп за България, изпълнителен директор Финанси и иновационен лидер на Обединена Българска Банка.

По думите му, положителните елементи от влизането в еврозоната са налице, но фундаментално остава задачата за страната ни да организира собствената си икономика, с цел създаване на растеж.



„Въпреки че виждам позитиви, еврозоната не е Светият граал за подсилване на ръста на икономиката. Страната трябва да развива собствената си икономика и да взема структурни решения, за да продължи това устойчиво развитие, подчерта експертът.

По отношение на лихвите, банкерът посочи, че рискът от ниските лихви е осъзнат и потребителите трябва да подхождат внимателно с мисъл в посока, какво би се случило при едно евентуално повишение.

Не очакваме големи промени по отношение на лихвените нива по кредитите и депозитите, когато България се присъедини към Еврозоната, заяви Лукас Турса, старши вицепрезидент на TBI Bank. Според него, евентуалното приемане на еврото означава, че до известна степен фискалната политика на България ще се превърне в парична такава.



По думите му, основният източник на финансиране за банките у нас са депозитите, чиято цена може да се промение с оглед факта, че лихвите по тях са едни от най-ниските в Европейския съюз. Това, което може да се промени с влизането в еврозоната, е цената на заемите за правителството.

„С приемането на страната рейтинговите агенции ще повишат рейтинга и правителството ще получава заеми по-евтино. Това важи и за някои корпорации", добави Турса.

Влизането в еврозоната ще е повече плюс за нас и би отворило вратата за много български компании не само да имат достъп до капиталовите и пазарите на облигации навън, но би им дало и повече сигурност за това, че са от едно по-голямо семейство и ще могат по-лесно да оперират, без да имат валутен риск при производството. Това посочи Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България.



Според него, самото присъствие в чакалнята на еврозоната би трябвало да повтори успеха за икономическо развитие, какъвто имахме и при предприсъединителните програми на ЕС. По думите му, само позитивният ефект на ниво психология на фирми и граждани би развил реалната икономика.

„Това неминуемо ще повлияе и на финансовия сектор – директно или индиректно, с по-големи обеми на кредитиране и с по-голяма устойчивост на лихвите”, прогнозира Заманов.

По отношение на лихвите по кредитите в краткосрочен план, потребителите трябва да подхождат внимателно, особено ако става дума за ипотечни заеми, които вървят с по-дълги срокове за погасяване. Това стана ясно от думите на Живко Тодоров, главен финансов директор на Първа инвестиционна банка.



"Хората винаги трябва да мислят за това, че лихвите няма да са вечно ниски. Това с особена сила важи за ипотечните кредити, тъй като те са с по-дълъг срок. Когато теглиш кредит, трябва да си наясно, че лихвата след една или две години няма да е същата", смята Тодоров.

По думите му лихвите вече са стигнали дъното и ще се задържат около него известно време.

"Миналата година аз направих една прогноза, че лихвите едва ли ще продължат да се понижават, но те паднаха още. Наскоро прогнозирах, че към края на годината можем да видим ръст на лихвите по депозитите, но Европейската централна банка отложи това събитие с една-две години напред", каза още Тодоров.

Според Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка, след всеки спад по лихвите следва повишение.



"Вече има заявки, че лихвите ще започнат да се вдигат. В България те вече се стабилизираха. В корпоративния сектор те са ударили дъното. На някои места ни е трудно да работим, защото не сме сигурни дали въобще покриват риска. Не сме сигурни и дали клиентите осъзнават риска от повишаването на лихвите", каза той.

По думите му лихвите по ипотечните кредити се задържат на стабилни нива и вече не вървят надолу, като средните нива са около и малко над 3 процента.

Асен Ягодин, член на УС и изпълнителен директор на Пощенска банка, също е на мнение, че лихвите в корпоративния сектор са ударили дъно. По думите му, лихвите по бизнес заемите са „екстремално“ ниски и много по-важен фактор за бизнеса е какви са перспективите пред икономиката.



„Ако бизнес проект е изграден на лихва от 3% и всяко мърдане на този процент нагоре потапя начинанието, то това означава, че или фирмата не си е свършила работата, или банкерите са били прекалено фриволни при отпускането на кредита“, каза Ягодин, добавяйки, че когато говорим за бизнес кредитиране, лихвата не може да е водещият фактор при стартирането на даден проект.

Ягодин алармира, че икономиката ни е „прекалено зависима“ от европейската и всичко, което се случва в Европейския съюз, се отразява пряко върху финансирането на бизнеса и техните планове.