София обхваща 16% от населението на страната и произвежда повече от 30% от националния БВП. За лидерството на София в българската икономика спомагат централите на водещи местни и международни компании и банки. Това е посочено в доклада на кредитния рейтинг на София, публикуван на сайта на общината.

Противно на намаляващото население в страната, София успява да привлече преселници и броят на жителите й расте от 2001 г. Положителната демографска тенденция спомага на ръста на имуществените данъци и такси, поради силното търсене на жилища и превозни средства.

Икономиката на общината бележи устойчив ръст. Реалният БВП нараства с около 6% през 2005 г. (последни налични данни) и се очаква да се повишава с 6% - 6.5% през следващите три години, в резултат на високата продуктивност и инвестиции.

Стабилизирането на политическата и финансовата обстановка в България и присъединяването към ЕС през 2007 г. доведоха до подновяване на чуждия интерес към страната. През 2006 г. преките чуждите инвестиции (ПЧИ) в София бележат ръст от 27% до около 3 млрд. щатски долара, или 53% от ПЧИ за страната. Тази тенденция се очаква да продължи през 2008 г. и няколко следващи години. Две трети от инвестициите в София са в недвижими имоти, строителство, финансови услуги и търговия. Това са основните области за ръст на градската икономика и спомагат за развитие на третичния сектор, въпреки че повишават излагането на риск от възможна волатилност на пазара на недвижими имоти.

Търговията и транспорта са водещите сектори в местната икономика, като в тях са заети 31% от общата работна сила в София и генерират 64% от общите продажби. Следват ги промишлеността и строителството (с нарастващ дял).
Безработицата в София е на ниското ниво от 2.4%, доста под средните 9% за страната. По-големите и разнообразни възможности за намиране на работа в столицата, програмите за преквалификация и преназначаване се очаква да продължават да намаляват безработицата.

Нивата на благосъстояние, обаче запазват ниските си стойности. По отношение на БВП на глава от населението София е сходна с Букурещ и Санкт Петербург. Съгласно преизчисленията, направени на базата на паритета на покупателната способност, нивото на благосъстояние е едва 60-65 % от средните стойности за Европейския съюз.

Въпреки постепенното разширяване на капацитета за повишаване на приходите, отскоро ускореният ръст на приходите и растящите капиталови разходи, финансовата гъвкавост на града остава ограничена, поради все още значителния дял на задължителните дейности държавна отговорност, държавния контрол върху данъчната основа и силното търсене на по-добра инфраструктура и качество на публичните услуги.

Държавните субсидии, включително делът от ДОД, разпределяни към местните бюджети за финансиране на дейности държавна отговорност, все още представляват солидните 30% от общите приходи на София. Въпреки че в момента няма почти никакво несъответствие между делегираните приходи и разходите по делегираните отговорности, това може да се случи отново, както през 2003-2005 г., поради уникалните и високи разходни нужди, в сравнение с други български градове. Нещо повече, въвеждането на 10% плосък ДОД от 2008 г. може да доведе до по-ниски от планираните постъпления от този данък и потенциално намаляване на държавните трансфери, тъй като исторически българските общини поделят преизпълнението от този данък с държавния бюджет.

Освен това, държавата си запазва правото да променя данъчната основа за местни данъци и за главните неданъчни приходи.
Въпреки това, с продължаващите промени в държавното законодателство се разширява способността на общините да повишават приходите си и се подобрява техния контрол върху събираемостта и ставките на някои местни данъци и основни такси.

Сега общината събира такси и имуществени данъци. Прекият контрол върху събирането на собствени приходи вече е доказал, че води до по-висока събираемост.

Капацитетът на общината да увеличава приходите също е подобрен след решението на държавата да даде на местното самоуправление право да увеличава ставките на имуществените данъци в рамките на определени граници след март 2008 г. Като процент от оперативните приходи, променливите приходи, които сега включват собствени данъци и неданъчни приходи, по прогноза почти ще се удвоят до 62% през 2008 г., в сравнение с 33% през 2006 г. Това би позволило на общината потенциално да увеличи с още 25% общите си приходи. Ние обаче разглеждаме тази свобода като теоретична, тъй като при наличие на големи касови наличности е вероятно администрацията да не желае увеличаването на данъчната тежест, което би породило политически затруднения.

Важността на капиталовите приходи се увеличава. Общината планира да приватизира няколко общински дружества, за да набере средства за амбициозната си инвестиционна програма. През 2007 г. делът на капиталовите приходи се покачва до 20.5% от общите консолидирани приходи, като се включва извънбюджетния приватизационен фонд, в сравнение с по-малко от 1% през 2001-2002 г. С приватизационния фонд приходите от приватизация се заделят за проекти, свързани с инфраструктурата.

През 2007 г. са преизчислени финансовите индикатори на общината за периода 2005-2007, отразявайки приходите и разходите от фонда. Поради по-бавния ход на изпълнение на инфраструктурните проекти приватизационният фонд е натрупал 110 млн. лв. до края на 2007 г., които ще бъдат постепенно усвоявани през следващите години.