Според 32.5 на сто от българите страната ни е спечелила от членството в ЕС, сочат данни от национално представително изследване на Института по социология на БАН и НЦИОМ, осъществено от 20 до 26 май тази година. Резултатите бяха представени на конференцията "Членството на България в ЕС - равносметка през погледа на българите".

Позицията, че България е спечелила от това членство, се споделя много по-често от хората на възраст от 18 до 30 години, от високообразованите, учащите, мениджърите в държавния и частния сектор, от живеещите в София без лишения.

34.2 на сто от анкетираните смятат, че България нито е спечелила, нито е изгубила от европейското членство. В тази група по-силно са представени възрастните хора над 60 години, безработните и особено, живеещите в мизерия – 58.6% от тях са на това мнение.

Сред проблемите, които безпокоят най-много българи в момента, са корупцията и престъпността. Корупцията е посочена като проблем от мъжете, от хората на възраст 50-59 години, от българите със средно и по-високо образование, от заетите в частния сектор, и от жителите на градовете, които не са областни центрове.

Състоянието на икономиката е тежък проблем за бедните, живеещи с големи лишения и в мизерия, или от тези, които не са се вписали в новата ситуация на пазарни отношения.

Икономическата диференциация е посочена като проблем най-вече от българите на 60 и повече години, както и от бедните. Рязко е спаднала оценката за тежестта на проблема безработица, което отразява адекватно промяната в обективната ситуация в страната, посочва БНР. Безработицата продължава да е проблем за хората с ниско образование, за заетите по програми за временна заетост, за земеделските производители, за жителите на селата и за ромите.

На въпрос дали се е подобрило жизненото равнище у нас, положителен отговор дават богатите българи – 9.7 на сто. Според 37.9% от анкетираните - няма промяна, а 49.8 на сто казват, че се е понижило жизненото им равнище Участвалите в изследването очертават и кои са най-важните задачи пред страната ни сега. 89.8 на сто от тях посочват повишаването на жизненото равнище на хората, 60.5% - поддържането на висок икономически растеж, 58.5% - спазването на законите, 27.8 на сто - изграждането на инфраструктура, 20.2 на сто - опазването на околната среда, а 18.9% - регулирането на миграцията.

Според организаторите изводът от изследването е, че опитът от първата година от членството ни в ЕС показва, че промените изобщо вървят бавно и не са еднопосочни.

Снимка: БГНЕС