574 километра в час е рекордът за най-високоскоростен влак, постигнат от френската държавна железница през април 2007 година. За счупването на този рекорд в момента се борят няколко държави. До няколко години най-бързите влакове в Европа и по света ще се движат с над 600 км/ч. Европа инвестира милиарди в железопътна инфраструктура с цел да ограничи до минимум зависимостта на континента от въздушния транспорт.

Испания ще покрие всички основни направления на територията си с високоскоростни влакове през следващите 10 години. В момента разстоянието от 550 км между центъра на Мадрид и площад „Каталуня" в Барселона се изминава за 2 часа със скорост 350 км/ч.

Белгия, Холандия, Австрия, Италия, Португалия и дори Румъния се включват в мрежата от високоскоростни влакове, която трябва да направи железницата основен транспорт между държавите в Европа. От няколко месеца влак стрела лети между Анкара и Истанбул в Турция. 12 милиарда долара ще бъдат инвестирани за скоростна железница в южната ни съседка.

"Само преди няколко дни еврокомисарят по транспорта Сийм Калас, той призова оттук нататък поне 40% от бюджета за транспорта да отиват за железници. Хората са наясно в кой вид транспорт ще излиза на по-водещо място занапред", смята Тодор Кондаков, железничар.

Причината влаковете да са приоритет далеч не са само екологични. Европа и светът се готвят за световна петролна криза. Докато железопътния транспорт печели битката с авиобизнеса в Европа, в България влаковете неуспешно се конкурират с автобусите.

Най-бързите български влакове се движат със средна скорост 60 км/ч,

а средната скорост на пътническите превози е 47 км/ч. БДЖ е намалило с около 20 км/ч средната си скорост през последните 20 години. Но дори това не е най-голямата беда на железницата ни.

"Угрозата "фалит на БДЖ" стои на дневен ред на фона на тежкото състояние. В момента имаме големи задължения", признава Пенчо Попов, изпълнителен директор БДЖ.

Източник: bTV