Очакваме с падането на цените на горивата и успокояване на цените на храните да има спад на инфлацията у нас, каза премиерът Сергей Станишев в Народното събрание по време на дискусия за финансовата криза. Вземат се мерки за повишаване на доходите на социално слабите хора, добави той.

Нивата на цените на енергоносителите и на хранителните стоки се отразяват на цените на инфлацията, както у нас, така и в целия свят, каза Станишев. На по-бързо развиващите се икономики, естествено, се отразяват повече, посочи той.

Премиерът определи като "абсолютни глупости" призивите към хората да пазят парите си в брой, като подчерта, че банковата ни система е стабилна, ликвидна, добре капитализирана, със съответната капиталова адекватност.

Последиците от финансовата криза за България са косвени, посочи за пореден път той и подчерта, че „няма нужда мерките от европейски държави или САЩ механично да се прилагат в нашата страна, защото България и българската банкова система стоят много стабилно и предсказуемо".

Станишев посочи, че световната криза се следи от правителството и БНБ от средата на 2007 г. и помоли за малко търпение от страна на народните представители относно мерките, които предприема правителството. Българското правителство ще застане зад всяка банка, в която биха възникнали проблеми с ликвидността, бе категоричен Станишев. Той увери, че хазната има възможност за това.

„Ще продължим и през следващите седмици и месеци много конструктивния диалог с БНБ. Българските граждани трябва да бъдат спокойни за своите спестявания. Отворени сме за разговори, предложения и идеи. Нищо, априори, не отхвърлям като предложение", каза министър-председателят и отново призова опозицията да мисли държавнически и да не политизира въпроса за отражението на световната криза върху България.

В почти 40-минутното си слово пред полупразната зала на Народното събрание Станишев направи и бърз преглед на основните мерки, които изпълнява правителството за недопускане на финансова криза в България. Той изтъкна на първо място гарантирането на макроикономическата стабилност.

Към тях премиерът прибави увеличаване средства за публични инвестиции в икономиката, непроменените акцизни ставки върху бизнеса, идентифицирането на рискови фирми и пазарни сегменти, които да са обект на наблюдение и по-чести проверки от НАП.

Източник: БНР/БГНЕС, Снимка: БГНЕС