За пръв път от началото на кризата България регистрира положителен ръст на БВП от 0.5%. Той се отчита за второто спрямо предходното тримесечие на 2010 г. Според повечето икономисти това означава край на рецесията в България и се дължи основно на увеличаването на износа, заяви премиерът Бойко Борисов.

"За всички български граждани и за нас като управляващи тези данни не са достатъчни, за да кажем, че живота ни се е променил. Бих бил по-доволен ако ръстът не е 0.5, а 5%, но този ръст показва, че работата ни за тази една година е дала резултат и това ни амбицира да продължим напред", добави той.

Борисов отбеляза, че тези ревизирани данни за БВП се приемат от неговото правителство "като действителен ръст, защото е изчислен не само за последното тримесечие, но и въз основа на данните за годините преди членството ни в Европейския съюз". Той уточни, че тази ревизия на методологията е планирана преди две години и не е предизвикана от нашето правителство.

Технически, статистически и икономически първият път, когато се регистрира ръст, това означава край на рецесията, заяви председателят на НСИ Мариана Коцева. Тя изрази съгласие с изказването на премиера, че това не означава, че автоматично от утре ще живеем по-добре, тъй като хората чувстват подобрението само когато имат работа и по-високи доходи. "За първи път през второто спрямо първото тримесечие, се отчита ръст от 0.5% от БВП. По-рано България не е отчитала ръст на БВП спрямо предходно тримесечие, защото трябваше да се направи европейска методология.

Това, което е направено, липсваха ни по-хармонизирана методология за предходните години, преди присъединяването ни към ЕС, за да можем да изчислим такъв ръст спрямо предходно тримесечие", каза Коцева. И първият път, когато направихме такива изчисления, се вижда, че имаме ръст от 0.5%. Коцева заяви, че цели 2 години е работено по отделните елементи на тази методология. Но тези положителни данни няма да бъдат включени в доклада на Евростат, защото той не е свързан с БВП, а с бюджетния дефицит.

Премиерът Бойко Борисов присъства на откриването на 96-та Конференция на ръководителите на статистически служби на страните членки на ЕС. Конференцията е на тема "Измерване на прогреса, благосъстоянието и устойчивото развитие" и се провежда в Резиденция "Бояна". "Днес в София ще се обсъждат въпроси, които имат стратегическо значение за развитието на европейската и световната статистика.

Измерването на прогреса, благосъстоянието и устойчивото развитие е тема, която вълнува всяко правителство, защото определя резултатите от неговата политика", заяви премиерът Борисов в обръщението си към участниците в 96-та годишна конференция на Евростат. "Тя е особено актуална днес, когато светът е изправен пред трудностите за справяне с икономическата и финансова криза, с климатичните промени, глобализацията, енергийната сигурност и борбата с бедността", продължи той. Премиерът припомни вчерашните протести за по-добър живот, които заляха "цяла Европа". "Тези предизвикателства нямат ясно очертани национални граници. Те засягат всички страни и изискват обединени усилия за успешното им разрешаване", заяви премиерът Борисов.

"На всички нас е ясно, че многообразието на икономиката и социалната действителност не може да бъде отразено само от един обобщаващ измерител, като например БВП", смята премиерът. "Макар и придобил широка популярност като база за съизмерване на други ключови макроикономически, социални показатели, той се оказва недостатъчен да отрази действително благосъстоянието на хората и семействата.

Пример за това е фактът, че дори при регистриране на висок растеж на БВП доходите на населението не се повишават със същия темп, не се ограничава неравенството, не намалява симетрично процентът на живеещите под прага на бедност", каза той. Според Борисов това налага да се "потърсят допълващи показателя БВП измерители, които да отчитат и качеството на живот, здраве и образование, култура, достъп до услуги, инфраструктура и условия на живот".

"С тази констатация не искам да отрека, че показателят БВП изпълнява отлично предназначението си на измерител на икономическата активност, но той не може да бъде мерило и за равнището на доходите и за качеството на условията на живот, за субективната преценка за благоденствие на хората", подчерта Борисов.

Източник: БГНЕС