Между 900 хил. до 1 млн. тона е произведената хлебна пшеница в България от тазгодишната реколта, което означава, че количеството за нуждите на страната е осигурено. Това каза за БТА председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.

Производители от цялата страна алармираха също, че качеството на хлебното зърно от тази реколта не е добро.

Проблемът, който всяка година съществува за България като страна, традиционен износител на фуражна пшеница, е покрай нея да мине и част от хлебната пшеница, коментира Радослав Христов.

Той потвърди, че в момента по складовете се задържа твърде много пшеница. По принцип практика на зърнопроизводителите е да задържат част от продукцията си в очакване за по-висока цена.

Това особено важи за тази година, поради ниските цени на зърното от самото начало на кампанията, посочи Христов.

Проблемът с цената на хлебната пшеница се отнася не само за България, а и за цяла Европа, коментира той. В тази връзка е и направеното по време на последното заседание на Съвета на министрите на ЕС предложение на полския министър на земеделието и подкрепено от министър Мирослав Найденов предложение за експортно субсидиране на зърнените култури. Целта на това предложение е да се раздвижи пазара. В целия черноморски регион реколтата е много добра, но държи ниска цена без тенденция за повишаване, аргументира се Найденов.

Цената на хлебната пшеница в момента е 200 лв. за тон. Ниска и с тенденция за спадане е тази цена и на световните борси. За съжаление подобна е ситуацията и при слънчогледа, за който търговците предлагат по 300 - 350 лв/тон, при себестойност от около 440 лв/тон.

Себестойността на тон хлебна пшеница тази година е около 270 лв/тон при среден добив от 300 дка. Всичко това според Христов обуславя и незаинтересоваността на производителите да продават. Като се вземат предвид и високите лихви по кредитите от страна на банките - от 12-13 на сто, ситуацията става изключително притеснителна за стопаните. По този повод на среща с Асоциацията на 16-те търговски банки с ръководството на МЗХ и фонд "Земеделие" в четвъртък Христов настоя от името на всички зърнопроизводители да се намалят лихвите по техните кредити.

По краткосрочните целеви кредити на ДФ "Земеделие" на зърнопроизводителите са отпуснати по 6 лева на декар за закупуване на семена и 6 лева на декар за торове. С писмо до заместник-министъра на земеделието и храните Преслав Борисов зърнопроизводителите настояват за разсрочване на кредитите по тези линии за 2008 г. Министерството на земеделието и храните все още обсъжда възможността доколко това може да стане, като решението ще бъде взето до края на октомври.

Част от фермерите продават пшеницата си и на ниската цена в момента, заради натрупаните дългове към доставчици. Някои от тях няма откъде да черпят свеж ресурс за производството.

Като мярка за излизане от тази криза зърнопроизводителите ще настояват част от количествата на пазара да бъдат изкупени от страна на Държавния резерв.

От Асоциацията на зърнопроизводителите предлагат още в търговете за държавни доставки преференциално да участват производители и браншови организации. Така за фермерите ще бъде осигурена по-добра цена. През 2008 г. търговците са получили по 280 лв. за тон, а са платили на производителите между 220 и 240 лв. за тон.

От асоциацията настояват също да бъде създаден регистър на търговците на зърно и да бъде въведен лицензионен режим, за да се пресече практиката от минали години търговци, нямащи нищо общо със зърнопроизводството, да печелят търговете за държавни поръчки. В критериите за достъп до тези търгове от страна на търговците на зърно трябва да има няколко условия - да разполагат със складови наличности, със собствени бази и други, смятат от бранша.

В противен случай има реална опасност да се повтори ситуацията от началото на прехода, когато много фермери фалираха, заради фирми фантоми, които взеха и не платиха зърното им. В ситуация на финансова и икономическа криза, това категорично не бива да се допуска, смятат от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Източник: БТА