Правителството подготвя законодателни, административни, процедурни и други мерки, които да доведат до ограничаване на средата за корупция и на възможностите за корупционни практики. Това обяви министър-председателят Сергей Станишев на пресконференция след оперативното заседание на кабинета, на което са обсъдени някои от предложенията. Той разпореди следващата седмица Комисията за превенция и противодействие на корупцията да ги обобщи и да ги подготви за приемането им като акт на Министерския съвет.

Корупцията продължава да бъде болезнена обществена тема, и въпреки системните усилия на изпълнителната власт и на Народното събрание, има много още какво да се желае не само за преследване на корупцията, а най-вече за ограничаване възможностите за корупционни действия, подчерта премиерът.

Той съобщи, че въз основа на анализ на прилагането на Етичния кодекс на лицата, заемащи висши държавни длъжности, приет от правителството в края на 2005 г., е утвърдил образците на три вида декларации, които политическите лица в изпълнителната власт са длъжни да подават. Верността на фактите в тях ще се контролира от Държавна агенция „Национална сигурност”, съобщиха още от Министерски съвет.

Първата е за липса на несъвместимости и тя се подава преди заемане на длъжността. В нея се декларира отсъствието на йерархична връзка на ръководство и контрол със съпруг(а), с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия или по сватовство до 4-та степен включително, както и че кандидатът за длъжността не е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, управител или изпълнителен член и др. в търговско дружество с предмет на дейност в области, свързани с неговите правомощия.

Втората е за обявяване на интереси и ще се подава ежегодно до 31 март. В нея се декларира личното участие в търговски дружества в области извън кръга на правомощията на лицето, отсъствието или наличието на търговски, финансови или други делови интереси във връзка с неговите правомощия на съпруга(та), роднини или близки по смисъла на Етичния кодекс, както и получено заплащане за личен труд, различно от заплатата за заеманата длъжност.

Третата декларация ще се подава непосредствено след появата на ситуация, при които би могъл да възникне конфликт на интереси. В нея ще се описват конкретните обстоятелства, които биха могли да повлияят върху безпристрастното изпълнение на правомощията.

Целта ни е да създадем максимални предпоставки да се ограничат конфликтите на интереси, ако възникнат, и да се вземат мерки за отстраняването им, за да не влияят върху вземането на публичните решения, посочи министър-председателят. Той допълни, че е обсъждана и възможността за приемането на цялостна законодателна уредба за защита на обществения интерес или на закон за предотвратяване и избягване на конфликти на интереси. Той би трябвало да засяга не само изпълнителната власт, а много по-широк кръг от лица – представители на законодателната, на местната, на съдебната власт, дори на някои неправителствени организации.

„Когато говорим за ограничаване на средата, тя трябва да обхване много по-широк кръг лица. Това, според мен, трябва да бъде обща политика на държавата”, заяви министър-председателят.

В отговор на журналистически въпрос за писмото от генералния директор на дирекция „Разширяване” на Европейската комисия Майкъл Лий за проектите по ФАР Сергей Станишев подчерта, че до края на следващата седмица агенциите по програмата ще предоставят подробна информация по всяка една от бележките. „В наш интерес е, ако има проблеми – технически, организационни или други нередности, да бъдат отстранени, ако има проблеми или въпроси, те да бъдат изяснени. Аз съм сигурен, че с добра воля и добра организация това може да стане максимално бързо. Такава има от наша страна. Вярвам, че е така и от Европейската комисия”, заяви премиерът.

Той подчерта, че в забележките не става въпрос за обвинение в корупция, а за конкретни случаи, нередности или затруднения. Министър-председателят обясни, че голяма част от проектите са одобрени преди години не от българската система за оценяване по ФАР, а от делегацията на ЕК. Той даде пример с проектите към Министерството на регионалното развитие и благоустройството – от 50-те проекта към ведомството са отправени бележки по три от тях. Едната е за проект за одобряване на противопожарната и аварийната безопасност по българо-гръцката граница. При общ обем на финансиране от 8,5 млн. евро, бележките се отнасят за 300–400 хил. евро, т. е. за конкретна част от проекта. „Давам този пример, за да бъдете наясно, че не може да става дума за цялостно нефункциониране на системата”, каза премиерът.

Снимка: Министерски съвет