По изкуствен начин цените на електрическата енергия за домакинствата в България се поддържат на по-ниски от европейските нива и това пречи на развитието на пазара. Това заяви по време на конференция на тема "Електроенергиен пазар и услуги" Венета Цветкова, началник отдел "Енергийни пазари и преструктуриране" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Предизвикателството е да се вземат мерки за повишаване ефективността на електроенергийния пазар и да се осигури плавно повишаване на цените като се защитят социално най-уязвимите потребители, посочи Цветкова.

Тя отбеляза, че предстои отделяне на Електроенергийния системен оператор от структурата на НЕК като по този начин ще се осигури по-голяма независимост и прозрачност на дейността по пренос. България е приела европейската цел за намаляване с 20 процента на емисиите въглероден двуокис и на енергоемкостта, както и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми енергийни източници в общото енергийно потребление до 2020 г., каза в лекцията си Цветкова.

Проблем за България е, че основните ресурси за производството на електроенергия у нас са ядрена енергия и въглища, посочи експертът. След затварянето на четири блока от АЕЦ "Козлодуй" въглищните централи са добили водеща роля в производството на електроенергия, но те се нуждаят от модернизация и рехабилитация.

Пълната зависимост на страната ни от един източник на природен газ е причината за газовата криза от миналата зима, каза Цветкова. . Това прави страната ни уязвима от прекъсвания на доставките. Използването на природен газ от домакинства, обществени потребители и други започна едва през 90-те години на миналия век и сега едва около 1,5 процента от българските домакинства са газифицирани, докато в Европа този процент е много по-висок, посочи още експертът.

Енергийната ефективност на страната продължава да е ниска, изискват се инвестиции в енергоспестяващи технологии, на правителствено ниво предизвикателството е осигуряването на мерки за енергийно спестяване, посочи Цветкова.

Страната ни има и значителен неоползотворен потенциал при оползотворяването на енергия от възобновяеми електроенергийни източници (ВЕИ), подчерта експертът. Национална цел до 2020 г. е достигане на 16 процента от ВЕИ в общото крайно потребление на енергия. През 2005 г. този дял е бил 9.4 процента, тоест има необходимост от почти двойно увеличаване на този показател, посочи Цветкова.

Източник: БТА