Спадът на българската икономика продължава да се задълбочава, но остава в значително по-умерен порядък в сравнение с доста от страните-членки на ЕС, сочи докладът на Центъра за икономическо развитие за месец октомври, който беше представен днес.

Българската икономика ще продължи да се движи надолу през втората половина на 2009 г., а вероятно и през част от следващата година. За третото тримесечие можем да очакваме по-голям общ икономически спад (около 6%) в сравнение с този за второто. Очакванията са за минимален или дори отрицателен растеж в сектора на услугите, което няма да може да се компенсира от очаквания понижаващ се спад в индустрията и нулев растеж в селското стопанство. Очакваме темповете на понижение да се забавят през последното тримесечие на тази година до около 5% от общия икономически спад, както и в началото на 2010 година.

Прогнозираното понижение за цялата 2009 г. е около 5%. Спадът на брутния вътрешен продукт за второто тримесечие се оказа малко по-слаб от някои очаквания. Предварителните данни на НСИ го оценяват на 4.9% за тримесечието и 4.2% за полугодието на годишна база, според доклада. Продължава да се задълбочава спадът във външната търговия със стоки и услуги, но нетният му ефект е положителен и се подобрява, тъй като и през второто тримесечие продължи тенденцията на по-бързо свиване на вноса от това на износа, като същевременно спадът на вноса се задълбочи.

За два поредни месеца - юли и август - салдото по текущата сметка е дори положително, каквото се случваше и преди 5-6 години в летния период. Намаляването на дефицита по текущата сметка за осемте месеца с 56% спрямо дефицита година назад се дължи в най-голяма степен на понижението на 44% на дефицита по търговското салдо. При очаквания за запазване на основните параметри на външната среда свиването на дефицита по текущата сметка ще продължи да се проявява и занапред, сочат данните от доклада.

Външната търговия на страната продължава да се свива като за периода януари-август намалява с 1/3 (до 18.49 млрд. евро) в сравнение със същия период на 2008 г. (27.6 млрд. евро). Започналата положителна промяна в някои от основните ни търговски партньори е с неясна перспектива и няма да е достатъчна за излизане от кризата на експортно ориентираните български производства. Септември е вторият пореден месец на 2009 г., когато натрупаната инфлация от началото на годината има отрицателна стойност - спрямо декември 2008 г. потребителските цени по националния индекс (ИПЦ, който отразява цените на потреблението на българските домакинства) са намалели с 0.1 на сто. Месечното изменение за септември е нулево, а месечна дефлация беше регистрирана в 5 от останалите 8 месеца.

Регистрираната безработица ще достигне своя пик от около 9-9.5% в зимните месеци на 2009-2010 г., след което ще се задържи около това ниво и ще започне да пада, макар и по-бавно, с очакваното през второто полугодие на следващата година възстановяване на растежа в икономиката. Общият държавен и държавно гарантиран дълг към август 2009 г. е 5.4 млрд.евро, като в номинално изражение бележи спад от 0.15 на сто спрямо юли и увеличение от 0.15 на сто на годишна база. Брутната външна задлъжнялост на страната е нарастнала на годишна база с 6.4 на сто. На месечна база обаче, брутният външен дълг бавно намалява (0.9 на сто спрямо юни 2009 г.). Понижение има и спрямо нивото от края на 2008 г.

Лихвените проценти по Жилищните и Потребителските кредити към август 2009 г. бележат лек спад спрямо юли същата година, но на годишна се покачват. Ресурсът на банките продължава да е скъп и те продължават да ограничават отпускането на заеми в условията на криза. Общата сума на предоставените кредити на предприятия и на граждани и домакинства е 50 млрд. лв., или с 6.08 на сто повече спрямо август 2008 г. Жилищните ипотечни кредити на физически лица остават по-динамичната компонента в сравнение с потребителските кредити, като нарастват с 13.4 на сто спрямо август 2008.

Притеснителен е фактът, че делът на лошите кредити се покачва, като през август статистиката отчита рекорден дял - 7.4 на сто. Най-важно решение е държавните енергийни компании да бъдат преобразувани в публични дружества и 15 процента от акциите им да бъдат пуснати на борсата, съветват експертите от Центъра за икономическо развитие.

Източник: БГНЕС