Един от най-големите енергийни доставчици за Великобритания, който иска да построи половин дузина ядрени реактори в Обединеното кралство, е помогнал за разработването на един в България, който е бил "преследван от постоянни сериозни опасения за сигурността", сочат американски дипломатически доклади, разпространени от сайта "Уикилийкс", пише в. "Гардиън".

Германската фирма RWE, която доставя електроенергия и газ на 6.7 млн. британски потребители, купува 49-процентов дял в проекта през декември 2008 г. и се оттегля като стратегически партньор през октомври 2009 г.

Тя заявява, че решението й да се оттегли от проблемния проект за реактор на стойност 7 млрд. евро се дължи на факта, че "финансирането може да не бъде финализирано в рамките на договорения период" и че "въпросите на сигурността не са фактор".

Но участието й в такъв очевидно компрометиран проект, който според дипломатите "вонял на съмнителни сделки" още преди RWE да купи 49-те процента, би могло да навреди на репутацията й по отношение на безопасността и да хвърли сянка на съмнение върху преценката й при подбора на партньори по реакторните й проекти.

RWE заявява, че спазва стриктни стандарти на безопасност и критерии и че при всеки проект, в който участва, сигурността е главният приоритет.

Причината да се оттегли от проекта "Белене" е, че поради международната икономическа и финансова криза финансирането на проекта не могло да бъде изяснено в съответния срок. RWE е предупредила българските си партньори за трудностите с финансирането още на ранен етап.

Публикуването на документите съвпада с нарастващи опасения от задаващия се глобален "ядрен ренесанс". Над 1000 реактора се очаква да бъдат построени до 2030 г. по данни на Световната ядрена асоциация, отбелязва британският вестник.

Страни като Албания, Бангладеш, Кения, Венецуела и Сирия може да се обърнат за първи път към ядрената енергия.

През август 2008 г. изпълнителният директор на RWE Юрген Гросман отговаря на въпроси относно информациите за възможното й участие в изоставащия от графика и надхвърлящ бюджета проект, като се възмущава, че "евентуалното участие на RWE в построяването на нова атомна централа в Белене, България, базирана на най-модерна технология, бива окачествявано като безотговорно".

Дипломатическият доклад твърди, че въпреки старанията й, самоувереността на RWE се е превърнала в съмнения само за седмици. В доклада си американският посланик цитира местни информатори, които твърдят, че има "трескаво бързане" да се започне строителството, така че проектът да задържи RWE.

Компанията според тях казала, че няма да предостави финансиране, докато не види, че "първият бетон се излива", сигнализирайки старта на строителството.

Експерти по проекта неофициално изразявали "сериозни опасения", че ако практиките за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, "това може да представлява огромен риск".

Твърди се още, че RWE била държана "на тъмно" по повечето технически проблеми на терена, въпреки че според предишна грама компанията още през февруари поискала да бъдат преразгледани всички свързани с Белене споразумения.

Същата грама от февруари 2009 г. докладва, че RWE се тревожи от липсата на прозрачност на проекта и от необходимостта да се работи с "Атомстройекспорт" и че RWE иска да наложи европейски бизнес практики.

Приблизително по същото време се съобщава, че RWE преговаря с редица европейски енергийни групи, сред които белгийската "Електрабел", за да намали дела си, но не е намерила купувач.

RWE осъзнава, че съвместната работа с руски и български компании в енергийния сектор е "отровна комбинация" за европейските инвестиции, гласи документът. В него се казва също, че когато българите говорят за централата в Белене, все по-често го правят под сурдинка.

Неизбежно се споменават проблеми със забавянето и с финансирането, непрозрачни пазарлъци и съмнителни сделки, руско влияние и интереси на политици с дебели връзки и енергийни олигарси.

Източник: БТА