След резкия спад през 2009 г., БВП на България се стабилизира в началото на миналата година и премина в положителна територия през второто тримесечие (ръст от 0.5% на тримесечна база), слагайки край на българската рецесия, се казва в анализ на UniCredit за България.

Ако се погледне по-детайлно на нещата, възстановяването започва от износа и промените в стоковите запаси. Подобреното усвояване на европейските средства и попълването на стоковите също са сред основните двигатели на растежа. Напоследък икономическите данни свързани с инвестициите с фиксирана доходност също започват да се подобряват. В същото време свиването на потреблението на домакинствата не показва признаци на отслабване, което подчертава бавното и неравномерно икономическо възстановяване на България.

За тази година икономистите от UniCredit очакват солиден растеж на БВП от около 2.8% на годишна база. Въпреки по-слабата динамика в сравнение с 2010 г., ръстът на износа ще остане солиден през 2011 г. Положителният ефект от попълването на стоковите запаси изглежда не е приключил, особено като се има предвид ограничения му принос към икономическия растеж досега, в сравнение с други страни от ЦИЕ. Напредъкът при усвояването на еврофондовете и възобновяването на някои инвестиции, които бяха отложени по време на кризата, също се очаква да допринесат към ръста на БВП през 2011 г.

Голямото предизвикателство пред българската икономика обаче остава структурната трансформация на икономиката и засилването на конкурентните и предимства и експортния потенциал извън секторите свързани с износа. Те се очаква да се представят по-добре от останалите, надграждайки над постигнатото през 2010 г. Цикличните сектори с голям потенциал включват производството на хартия, химическата промишленост и фармацевтиката, основните метали и метални продукти, машини и електронно оборудване. Производството на хартия извлече ползи от цикличния ръст на търсенето и изгодните ценови нива и предоставя добри възможности за по-нататъшен растеж. В момента вносът все още доминира износа, което обаче може да се обърне в бъдеще, поради по-ниските разходи за производство в страната.

Химическата и фармацевтичната промишлености традиционно са сред основните двигатели на износа на България и също така се нареждат сред секторите с най-добра перспектива. Поради ръста в цикличното търсене през 2010 г., секторът се представи много добре и се очаква да продължи по същия начин през 2011 г. В добавка ниските нива на задлъжнялост в сравнение с други сектори също са в подкрепа на тези очаквания. Регулираните от държавата цени на газа, който е основа суровина, остават пречка.

Секторът на основните метали също се нарежда сред най-добре представящите се. Като един от най-големите износители в исторически план, секторът издържа на кризата поради разширяването на износа към нови пазари и увеличаването на капацитета при производството на продукти с по-голяма добавена стойност. Капацитета при черните метали е намалял поради закриването на част от производствения капаците на фона на финансовите трудности и срива на имотния пазар, докато представянето при цветните метали е по-добро и компенсира спада при черните метали. Инвестициите в подобрената ефективност, по-малкото замърсяване и модерните технологии вероятно ще подобрят профила на сектора още повече.

Сред най-добре представящите се сектори земеделското стопанство вероятно ще бъде подкрепено от благоприятната динамика между търсене и предлагане. Зърнените култури са основен двигател на растежа, възползвайки се от изгодните ценови нива поради недостига на предлагане и на значителното субсидиране от ЕС. От друга страна животновъдството изпитва проблеми поради липсата на финансиране и слабото развитие на модерното фермерство. Като цяло осигуряването на външно финансиране за фермерска дейност е трудно, тъй като секторът по традиция не е особено привлекателен за финансовите институции. Фундаментите на сектора остават стабилни, тъй като благоприятните климатични условия и неизползваната земеделска земя предлагат значителен потенциал, на фона на стабилния ръст на търсенето.

Насочените към инфраструктурата инвестиции, управлявани от правителството и подкрепяни от европейското финансиране, също вероятно ще бъдат важни двигатели на растежа. Сред приоритетите са основни пътища и магистрали, както и метрото в столицата на страната. Като цяло рамката на финансиране от ЕС за периода 2007-2013 е на стойност 9.4 млрд. евро, с допълнително финансиране от българската държава в размер на до 2.0 млрд. евро.

От цялата тази сума обаче само 11% са били разплатени по различни проекти досега.

Секторите извън търговията вероятно ще изостават от останалата част от икономиката както и през 2010 г. Потребителските разходи могат да останат ниски поради високата безработица, ниския ръст на доходите, и значителните нива на задлъжнялост, което ще влия не сектори като търгoвията на едро и дребно. Секторът се характеризира с големия дял на банковия дълг, особено краткосрочен, тъй като икономическият растеж през миналото десетилетие стимулираше ръста на кредитирането. Подсегменти като моловете могат да бъдат характеризирани със свръхкапацитет, докато други (дискаунт веригите) все още не са разработени достатъчно. Като цяло пазарът за търговия на дребно остава доста фрагментиран и консолидацията вероятно ще продължи, оглавявана от плановете за разрастване на веригите за търговия на дребно и навлизането на нови играчи на пазара. Това е един от най-атрактивните сектори за преки чуждестранни инвестиции.

От друга страна съживяването на международната търговия вероятно ще продължи да стимулира търговията на едро. Строителството и недвижимите имоти, с изключение на инфраструктурните проекти, вероятно също ще останат сред най-зле представящите се сектори. Голямото предлагане в сегменти като жилищните имоти, офис площите и т.н. значително надхвърля предлагането през последните няколко години, което ще доведе до по-ниска активност в средносрочен план. Голямата задлъжнялост, натрупана за много кратко време също ще бъде проблем за секторите, докато нивото на незаетите площи е значително и продължава да нараства поради завършването на започнатите вече проекти.

Сред секторите със стабилна перспектива електроразпределението традиционно е голяма важност за правителството. Секторът остава недостатъчно либерализиран, без конкуренция между крайните доставчици и доминация на държавата при генерирането на електричество. В същото време закъснелите инвестиции в електропреносната мрежа остават проблем поради ниската рентабилност на компаниите, които я управляват.