След продължаващата дълго гръцка сага и изявленията на някои унгарски политици (по отношение на евентуалното лошо състояние на публичните финанси в Унгария), тази седмица бюджетът на България попадна в светлината на прожекторите, се казва в доклад на UniCredit Research.

Във вторник еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен изрази неговите опасения: "Имам някои опасения по отношение на статистическите данни на България и обмисляме скоро да изпратим мисия в страната". През април правителството на България обяви десетки неизвестни досега публични поръчки, подписани от предишното правителство, които принудиха Кабинета да ревизира данните за бюджетния дефицит в края на 2009 г. (изчисляван по методологията на Евростат) до 3.9% от БВП в сравнение с 1.9% първоначално.

За да избегне подобно поставяне на фискалното състояние на страната под въпрос и занапред, българското правителство вече приложи редица мерки за икономически ограничения, смесени с увеличение на приходната част на бюджета и намаляване на публичните разходи. Ние смятаме, че с прилагането на мерки на стойност 2% от БВП България може да се радва на солидна фискална позиция, се казва в доклада. Публичният дълг на България е в размер на 16.1% от БВП, в сравнение със средните около 80% за Еврозоната.

Проблемите от фискален характер за България обаче не трябва да бъдат подценявани. Първо, несигурността (и ревизиите) по отношение на бюджетните данни е нещо, което смятаме за много негативно и грешната интерпретация между правителството, инвеститорите и ЕС трябва да бъде избягвана. Второ, опасенията около българските бюджетни данни не трябва да бъдат считани за причина за появилото се отново напрежение на пазарите, което засяга Централна и Източна Европа. Те по наше мнение по-скоро представляват поредният ясен симптом на нервността на пазарите.

Българското финансово министерство обяви вчера, че очаква подобна мисия от месец май и че "Мисията е очаквана... Това нито ни изненадва, нито пък ни притеснява". Спредът по българските CDS скочи от 250 базисни пункта миналата седмица до над 350 пункта тази седмица (нивото от преди една година).

Ние смятаме, че изявлението на Рен се отнася до случили се по-рано събития, които вече са отразени в пазара; по тази причина гледаме на реакцията на пазарите като на преувеличена до известна степен, се казва в доклада.

Подновените опасения по отношение на националните статистически данни на България по-скоро отразяват цялостното неспокойство на пазари по отношение на разпространяването на дълговата криза в Европа, отколкото някакви конкретни съмнения за злоупотреби от страна на българските власти, смятат авторите на доклада.

Струва си също така да се отбележи, че в региона Източна Европа, Близкия Изток и Африка (EEMEA) във фискално отношение по-добре от България се представя единствено Естония. България има публичен дълг в размер на 16.1% от БВП, в сравнение с около 35% за страните от EEMEA региона 80% за Еврозоната. България очаква бюджетен дефицит в размер на 4.8% от БВП за 2010 г., докато дефицитът в много страни от ЕС далеч надхвърля това ниво. Лихвените разходи на България за обслужване на публичния й дълг са по-малко от 1% от БВП, което е доста по-малко в сравнение с много страни от ЕС. В Гърция например могат те могат да достигнат 10% от БВП тази година.

За да подобрят фискалните приходите властите възнамеряват да: 1) наложат косвени данъци върху приходите от застрахователни премии; 2) да увеличат дела на авансовото плащане на данък печалба; 3) да увеличат процента на печалбата на държавните компании, който се разпределя под формата на дивидент от 50% на 80%; 4) да наложат нова по-висока данъчна ставка за луксозните имоти; 5) да приватизират миноритарни дялове в държавни компании; 6) да продават и отдават под аренда държавна обработваема земя.

Намаляването на разходите включва: 1) намаляване на болничните и помощите при безработица; 2) 15-процентно намаление на субсидиите за политическите партии; 3) 9.5-процентно намаление на общите административни разходи, в това число заплатите (с изключение на министерствана на вътрешните работи, отбраната и на труда и социалната политика); 4) замразяване на пенсиите; 5) отлагане на увеличенията в пенсиите на овдовелите, което беше едно от предизборните обещания на ГЕРБ. Общата фискална стойност на мерките се оценява на 1.4 млрд. лв., или 2% от очаквания БВП.

Драстичните ограничения в публичната администрация, заедно с увеличаването на бюджетния дефицит, според правителството имат за цел да освободят повече място от фискална гледна точка за разходи, които ще доведат до увеличаване на икономическия ръст. По-специално правителството възнамерява да: 1) финансира допълнителни инфраструктурни проекти от общонационално значение със 180 млн. лв 2) да увеличи помощите при безработица, за да покрие планираните съкращения в публичния сектор; 3) да похарчи допълнителни 220 млн. лв. за сектора на здравеопазването, при условия, че бъдат осъществени реформите в сектора 4) да отдели със 116 млн. лв повече субсидии за производството на тютюн.

Смятаме, че рисковете за прилагането на мерките са ограничени, особено като се има предвид добрата история на страната да върши това, което е необходимо в тежки времена. Още повече, че ревизията на бюджета включва и фискален буфер в размер на 1.2 млрд. лв. (1.8% от БВП). Това, което липса на фискалния пакет от мерки на правителството е надежден план за връщането на бюджетния дефицит до нула, веднага след като икономическия ръст се стабилизира. Допълнителен фактор по наше мнение, който обяснява нервността на пазарите, е погрешната комуникационна стратегия на българското правителство по икономическите въпроси. Като се изключи това обаче смятаме, че фискалните параметри на България остават стабилни, казват авторите на доклада.

За разлика от много други развиващите се пазари България влезе в рецесия с по-малък правителствен дълг и със значителен бюджетен излишък. Това позволява на страната да използва фискалната политика по-агресивно и за по-дълъг период от време.

Нещо повече, размерът на фискалната консолидация, която България трябва да приложи от 2011 г. нататък, изглежда по-малък в сравнение това, което се изисква в други подобни на нея страни. Така възстановяването на България вероятно ще бъде по-малко обременено от предстоящата фискална консолидация в сравнение със съседите й.

Българското правителство, по наше мнение, има волята да приложи още мерки на икономически ограничения, ако такива са необходими, за да избегне влошаване на фискалните показатели на страната, се казва в доклада.

Станете наш почитател във Facebook