„Националните планове по заетостта в много по-висока степен трябва да заложат на разкриването на качествени работни места, осигуряващи дълготрайна заетост като превенция на риска „бедност" и преодоляване на синдрома „работещи бедни". Това каза председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Лалко Дулевски по време конференция на тема „Борбата с бедността и социалното изключване - обществен консенсус за нова ефективна политика".

Конференцията е организирана от Икономическия и социален съвет с подкрепата на представителството на Европейската комисия в България.

Заради кризата стои все по-остро проблемът с нарастването на безработицата. Прагът на бедност в евро за България е 2.8 пъти по-нисък, отколкото за новоприсъединените страни и 13 пъти по-нисък от този за старите страни-членки на ЕС. Бедните българи са относително постоянен контингент - около 1.1 - 1.2 млн. души, посочва съветът в становището си "Социално осигуряване и социална закрила" от март тази година.

ИСС отбелязва, че обществото у нас се поляризира - с голяма пропаст между много богати хора с висок стандарт на живот и крайно бедни, неграмотни и деморализиращи се, чиито шансове за просперитет са нищожни без дългогодишна активна и последователна политика от страна на държавата за тяхното образование, квалификация и социализация.

„85 млн. европейци живеят в бедност, проблемът не е само български, а световен. Страните от Европа преживяват трудности и кризата има много големи последици за социалната сфера", каза от своя страна Ирини Пари, вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет.

Тя поздрави Българския икономически и социален съвет за добрата работа и допълни, че фактът, че 2010-а е определена за година за борба срещу бедността и социалното изключване, е отлична възможност да се съсредоточим по този проблем в Европа.

От името на социалното министерство заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова каза, че „проблемът с бедността не е само свързан с кризата. Данните от 2008 г. показват, че в ЕС средната бедност е 17%, а у нас е била 21.1%. Очакванията са този процент да бъде по-висок през 2010 г. заради кризата". Целта е до края на годината да има проект на стратегия за България, каза още тя.

Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ и член на Икономическия и социален съвет - ИСС, коментира през журналисти по време на форума, че се върви към увеличаване на минималната работна заплата.

В сряда е била първата среща на работната група по настояване на социалните партньори и след решението за антикризисния съвместен пакет с правителството, която беше определена от министъра на труда.

Двата синдиката КНСБ и „Подкрепа" са представили виждането си за минималната заплата, а именно изграждането на механизъм за коридор, който да бъде с долен и горен праг. Долният е обвързан с прага на бедност, а горния - със средната работна заплата. Имало е противоречиви виждания от страна на работодателите.

По последни данни на НСИ 162 0000 души у нас получават минимална работна заплата, от тях в частния сектор са 127 000 наемни работници.

Източник: Фокус