Макар и с бавни темпове, икономиката на България продължава да расте. А основни двигатели на растежа са увеличеното вътрешно потребление и инвестициите.

За първи път от доста време насам се забелязва известно оживление на потреблението у нас. Въпросът е доколко това увеличение ще се запази, защото то зависи и от пазара на труда. И дали данните на БНБ отразяват наистина реалността.

Вярно, че България успява да избегне повторна рецесия, в която попаднаха някои страни от ЕС, но икономиката на Европа продължава да отчита спад, а това влияе и върху нашата, посочва БНР.

Факт е, че ръстът на потреблението, което се отчита от статистиката, е изненада, на фона на това, което се случва на пазара на труда и продължаващата стагнация на икономиката, споделя Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

"Последните данни за пазара на труда показват, че той все още остава в криза, заетостта стабилно намалява, безработицата нараства. Т. е. доходите на трудещите се би трябвало да са по-малко. От тази гледна точка е доста странно, къде точно се получава този ръст на потреблението", казва още Николова.

Доходите на хората от бюджетната сфера също остават същите и няма как да се генерира от тях такова потребление. Реално те спадат.

В частния сектор наблюдаваме стабилно свиване на заетостта. Освен това, спестяванията в банките растат главоломно. Това е рационалното поведение на българина по време на криза – да се заделят „бели пари за черни дни” и да се отлага потребление предвид несигурността, която кризата поражда.

Данните на БНБ за депозитите ясно показват, че има стабилен ръст на вложенията в банките за последните три години. В същото време пък кредитите стагнират. Така че обясненията за увеличаващото се крайно потребление на населението се коренят в чисто статистическите фактори, като например много бързия ръст на горивата тази година, подчертава Десислава Николова.

"Имаше две шокови поскъпвания през пролетта и лятото. Тези по-високи цени се отразяват върху цените на стоките и услугите, които се потребяват, и върху стойността на потреблението, която се отчита", заяви специалистът.

Дали пък увеличаването на потреблението не е сигнал, че хората са започнали да харчат доходите си, вместо да ги спестяват?

По-скоро не, защото рационалното поведение е да се заделят пари. Това е често срещано явление при повечето страни, които са в криза и икономическа стагнация, коментира старши икономистът от ИПИ.

"Ако човек е безработен, ще се опита разумно да ги разпредели и да отложи във времето неспешните покупки. Нормалното поведение е по-скоро да се отлага потребление, да се спестява, отколкото да се харчи, когато няма сигурност за доходите", според Николова.

Къде сме ние в рамките на ЕС?

По отношение на потреблението – то се диктува от доходи и цени. А при положение, че сме на опашката в ЕС по доходи, нормално е и нашето потребление да е типично за една относително бедна страна спрямо останалите, продължава Десислава Николова.

"Това се вижда ясно и от разбивката на това, което пазаруваме. При нас делът на храните в общата кошница е много голям на фона на останалите страни – над 30%. Т. е. при нас една голяма част от това, което се потребява, са неща от първа необходимост. Другите елементи са наеми, сметки, разходи за лекарства. При нас много малка част от потреблението отива за допълнителни услуги, които не са от най-непосредствена нужда за хората", казва икономистът.

Добрата новина е, че от това, което сме потребявали, примерно през 2000 г. и сега, въпреки кризата, се вижда, че има трайно повишение на стандарта на живот. Например, делът на хранителните продукти е спаднал значително, има преориентиране на част от разходите за други неща.

Обаче има значително увеличение на разходите за поддръжка на дома. Защото голяма част от това, което не отива за храна, става пак задължителен разход за домакинствата под формата на плащане на различни сметки.

Тенденциите, според Десислава Николова, са на страна, която с различни темпове догонва по-развитите държави в ЕС. Така че нашето потребление ще нараства на базата на нарастващите доходи. Ще имаме по-бърз икономически ръст заради повечето незаети ниши, които тепърва ще се развиват.