"Новата ни цел е друга – дата през 2024 г. за влизане в еврозоната. Бихме могли да се опитаме за 1 юли", заяви в предаване по Националното радио служебният министър на финансите Росица Велкова.

„Положиха се максимални усилия от служебното правителство на политическо и на техническо ниво. След разговори на Президента на високо ниво беше подписан меморандумът с ЕК за сечене на монетите и това даде възможност на БНБ да ускори техническата подготовка. Не приемам, че на Народното събрание не му е стигнало времето, законите бяха внесени през октомври и декември, ако това е било приоритет на Парламента, считам, че е имало достатъчно време“, обобщи министър Велкова.

2022 г. – най-лошата година в историята на евротоЕвропейската валута достигна най-ниската си стойност от 0,960 долара от началото на годината на 27 септември

Финансовият министър е категоричен, че страната ни ще получи отказ, ако подаде искане за конвергентен доклад до края на февруари. В ефира Велкова още веднъж подчерта причините, поради които няма да бъде подадено такова искане - защото не сме изпълнили ангажиментите си, произтичащи от присъединяването ни към Валутния механизъм ERM 2, а това са 4 закона, които трябва да бъдат приети. Другата причина е непокриването на критерия за инфлация, заложен в договора от Маастрихт.

"Няма смисъл да подаваме искане за такъв доклад, след като знаем, че отговорът ще бъде "не". ... Към юли има вероятност да успеем да покрием критерия за инфлация, но не на сто процента, а като се изключат от осредняването страните с най-ниска инфлация", обясни служебният министър.

Приемането на еврото в България се отлага с 1 годинаКонвергентен доклад ще бъде договорен след като страната ни изпълни критериите от Маахстрихт и бъдат приети четирите закона, свързани с членството, един от които е този за БНБ

"Ако еврозоната е приоритет на 49-то народно събрание, могат да приемат необходимите закони, тъй като ние ще ги внесем отново. Тогава бихме могли да подадем искане за извънреден конвергентен доклад през юли. Няма пречка, за това е говорено с Комисията. Няма нормативна пречка, ако целият процес мине гладко, да се присъединим към еврозоната на 1 юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, но не е забранено, нито пък невъзможно", подчерта министър Велкова.

Финансовият министър предупреди за последствията, които ни очакват, в случай че се откажем да приемем еврото. „Най-малко кредитният рейтинг на България би бил понижен и доходността и лихвите, които ще плащаме по външните заеми, биха били по-високи. Но това е само в случай на отказ от влизане в еврозоната. ... Ние не говорим за дата, от която се отказваме, а говорим за дата, която се отлага във времето и надеждата ни е да е с 6 месеца. Усилията продължават”, категорична е Велкова.

Тя обеща, че веднага след откриването на 49-то народно събрание служебното правителство ще внесе проект на редовен бюджет. Изчисленията показват, че дефицитът в него ще е около 6%. Въпрос на политически решения е той да бъде свален до 3% от БВП, за да отговаря на Маастрихтските критерии, посочи финансовият министър и добави: "Ако тази година не се вземат определените политически решения за свиване на разходите, няма как това да се случи през следващите години".

Еврозоната не е мираж, каза заместник-министърът на финанситеСлужебното правителство ще продължи работата си по техническата подготовка за приемане на еврото

"Има решение на Народното събрание, което ясно казва, че Служебното правителство трябва да направи всичко възможно, за да може България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г., а това означава и да поиска от Европейската централна банка конвергентния доклад. Ние мислим, че това все още може да се случи, има време да се направят всички подготвителни стъпки”, според Андрей Гюров от "Продължаваме промяната".

В националния ефир той подчерта, че България е сред страните с най-добри икономически показатели в Европа – както по критерия за съотношение дълг към БВП, така и спрямо бюджетният дефицит, който е в рамките на Маастрихтските критерии. "Успяхме да покажем, че в България може да се реализира една широка социална програма, да се подкрепят бизнесът и гражданите, а в същото време бюджетният дефицит да бъде под 3%. Това повдига интересния въпрос, ако това не се е случвало досега, къде са отивали тези средства?", попита Гюров.

По думите му ПП остава с ясната цел за присъединяване на страната в еврозоната във възможно най-кратки срокове.