Властта се ангажира да даде решение за работещите във въглищната индустрия
© Министерски съвет
Този ангажимент е поел премиерът Николай Денков след среща с лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа", представящи протестиращите днес в София миньори и работници във въглищните централи.
До 15 октомври управляващите се ангажират да създадат предприятие, финансирано регионално по Плана за възстановяване и устойчивост за Стара Загора, Перник и Кюстендил, което ще има ангажимент да осигури заетост на освободените от мините и централите.
"Така дори и един да остане без работа, ще може да бъде преназначен при същите условия на работа, от мините в това държавно предприятие", каза на брифинг след среща в Министерския съвет с премиера председателят на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА. Според него, това е единственият сигурен начин да се гарантира на миньорите, че няма да останат без работа във времето до 2038 г.
"Ключов успех от днешния ни разговор с премиера Денков е договарянето на националното споразумение за справедлив преход, което да бъде детайлно изработено и в него да бъдат разписани ангажиментите на държавата до 2038 г. и ако има предвидено намаляване на енергийни мощности, те да бъдат финансирани в сегашно време, а не в бъдеще", обясни Димитров. Според него държавните ТЕЦ трябва да бъдат гарантирани занапред, като към тях се изгради държавно предприятие с европейски пари, каквато възможност има, което ще подсигури месечни заплати и ще гарантира работните места на миньорите до 2038 г. Това предприятие ще се занимава с рекултивацията на терените и по този начин ще се гарантират работните места на миньорите от сектора, каза още Димитров.
Според премиера Денков започналите днес преговори ще приключат с успех, въпреки че по думите му днес многократно е чул от представителите на протестиращите: "Доверие от енергийния сектор, не само към вашето, а към няколко предходни правителства, няма!"
По-рано днес миньори и енергетици излязоха на Национален протест и блокираха центъра на София. Проявата под надслов "За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България" събра близо 6000 представители на въгледобивния сектор в страната, съобщи БТА.
Шествието тръгна от площада пред храм-паметника "Ал. Невски“ и стигна под прозорците на властта – сградите на Министерския съвет и Народното събрание.
В следобедните часове контактна група, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов влезе на преговори с министър-председателя акад. Николай Денков.
След края на срещата президентът на КНСБ Пламен Димитров се качи на трибуната на протестиращите пред Министерския съвет и съобщи, че е поставил четири основни искания към властта:
1. Постигнатите споразумения за натоварване на мините да бъдат описани с конкретни срокове по години2. Да се подсигурят застрашените работни места в сектора
3. Отпуснатите средства за подпомагане на енергийния сектор реално да стигнат до миньори и енергетици
4. Всички парламентарно представени партии да излязат поименно и да гарантират, че без значение кой ще управлява в следващите девет месеца, подписаните договорки щв бъдат изпълнени
По думите на Димитров, властта има двуседмичен срок, за да изготви споразумението и да покани протестиращите на преговори.
Той посочи 30 септември за краен срок.
България ще получи над 480 млн. евро по плана REPowerEU за енергиен преходБългария ще получи над 480 млн. евро по плана RePowerEU, свързан с енергийния преход на страните от Европа"Близо 200 000 души, застрашени да загубят прехраната си, тръпнат в очакване да разберат какво ще е бъдещето на българската енергетика“, каза по-рано депутатът от БСП Георги Гьоков от трибуната на протеста, цитиран от БТА. Според него, правителството трябва да преразгледа Националния план за енергетика и да защити интересите на България, подобно на примера на други европейски държави, притиснати да ограничат въгледобивния сектор.
На първо място протестиращите настояват правителството незабавно да приключи преговорите с Европейската комисия в изпълнение на решението на НС от 12.01.2023 г. за предоговаряне на изискването за намаление с 40 на сто на емисиите от парниковите газове до 2026 г. в енергетиката в сравнение с 2019 г., стана известно по време на протеста.
На второ място протестиращите искат да отпаднат предлаганите от Комисията за енергиен преход към консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) сценарии за окончателно затваряне до 2030 г. на мощности за въгледобивно електропроизводство, което е в явно противоречие с решението на Народното събрание (НС) за запазване на въглищната енергетика до 2038 г.
На трето място миньори и енергетици искат осигуряване на финансиране от европейските фондове за въвеждане на иновативни технологии и нови нискоемисионни приложения, позволяващи електропроизводство с по-ниски въглеродни емисии от топлоелектрически централи (ТЕЦ), което ще гарантира потенциала на въглищата като енергиен ресурс.
Създават Експертен съвет по кръгова икономика и зелен преходТой трябва много бързо да заработи, защото е факт, че България изостава с прехода към кръгова икономика
По думите на Пламен Димитров, президент на КНСБ, протестиращите настояват да се гарантира на работниците и служителите от комплекса "Марица изток", чрез европейско и национално финансиране, участие в дейностите по рекултивация.
На четвърто място миньори и енергетици желаят да се пристъпи незабавно към изготвяне на Общ устройствен план на Комплекса „Марица изток“ като гаранция, че комплексът ще бъде запазен в неговата цялост.
Поради пропусната възможност от България за договаряне на механизъм за капацитет след 2025 г. да се гарантира работата на ТЕЦ „Марица Изток 2“ като основен елемент от критичната енергийна инфраструктура и националната енергийна сигурност за постигане на плавен енергиен преход, включително да се отмени планираното в Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за енергетиката (ЗЕ) отпадане на общата годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия.
Това посочи на пето място Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите от трибуната на протестиращите днес.
Заради системно замърсяване: Спряха работата на ТЕЦ Марица 3Решението е след поредица от нарушения на Закона за опазване на околната среда и неспазване на условия в комплексното разрешително на предприятието, за които са съставени редица административни актове и наказателни постановления през последните месеци
На шесто място правителството трябва да актуализира Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК) и да изготви Енергийна стратегия на Република България с хоризонт до 2050 г., които да съгласува със социалните партньори, обясни Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
По негови думи на седмо място Министерският съвет трябва да одобри териториалните планове за справедлив преход само след съгласуване със социалните партньори и на осмо място НС трябва да вземе ново решение за отлагане на срока за либерализация на енергийния пазар за битовите потребители от януари 2026 г. с поне 3 години или до постигане на средноевропейските нива на домакинства в положение на енергийна бедност. В противен случай ще се стигне до тежки социални проблеми поради невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия, категорични са протестиращите.
В срок до 28 септември 2023 г. да се подпише с национално представителните синдикати Национално споразумение за справедлив преход беше последната точка от исканията на миньори и енергетици.
Националното шествие на протестиращите беше организирано от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерацията на труда "Подкрепа“ (КТ "Подкрепа") в комплекса "Марица Изток", Националната федерация на енергетиците към КНСБ, Националната синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, Синдикалната миньорска федерация към КТ "Подкрепа“ (СМФ - КТ "Подкрепа"), Федерация "Енергетика" към КТ "Подкрепа".
Българският бизнес
- Жилищен кредит с фиксирана лихва в евро за първите 10 г. от Пощенска банка
- Зелената кауза на Yettel ще помага на потребителите да живеят по-устойчиво
- Payhawk Green помага на компаниите да вземат по-устойчиви решения
