Дефицит от 3%, промяна на някои данъци и частично орязване на разходи. Това са част от параметрите в проектопредложението за Бюджет 2023, съобщи служебният финансов министър Росица Велкова, цитирана от БНТ.

Предлаганите промени в данъчните закони ще бъдат публикувани на 17 март.

На 3 април Министерство на финансите ще представи проектобюджета за обществено обсъждане и ще започнат съгласувателни процедури с Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Целта е проекта на Бюджет 2023 да бъде разгледан от Министерския съвет на 26 април и в законовоустановения срок да бъде внесен в НС, съобщават още от БНТ.

Проектът предвижда:

  • въвеждане на т.нар. "данък свръхпечалба" - еднократна солидарна вноска за второ полугодие за 2023
  • 100% дивидент от всички публични предприятия след приспадане на счетоводна загуба
  • увеличение на тол такси и концесионни възнаграждения
  • възстановяване на някои от намалените ДДС ставки
  • (Предвижда се по-ниско ДДС да остане само за хляба, брашното, бебешките храни и книгите)
  • увеличаване на акциза на е-цигари, става въпрос за т.нар. вейпове, не за нагреваемия тютюн
  • деклариране ДДС при регистрираните рискови стоки
  • ограничаване на командировки, представителни разходи и разходи за издръжка

    • Изпълнението на тези мерки ще гарантира изпълнението на Швейцарското правило за индексация на пенсиите, изплащането на увеличените заплати, както и увеличение на заплатите в бюджетния сектор, но само на институциите, които не са увеличавали заплати през 2022, посочи финансовият министър Росица Велкова.

    Ресторантьори настояват 9% ДДС да остане за постоянноИкономическата несигурност на прага на зимата кара мнозина да затворят врати

    Тя коментира, че теоретично има опасност за отпадане на валутния борд, ако дефицитите станат прекомерно високи.

    Министър Велкова отрече появилата се по-рано в публичното пространство информация, че мерките съдържат препоръки за орязване на 20% разходи.

    "Ако дефицитът бъде увеличен над 3% няма да отговаряме на критерия за дефицита. Това значи, че трябва да имаме по-висок дълг, което пък значи по-трудно набиране на ликвидност на международните капиталови пазари. Защото при един по-висок дефицит и загубване на перспективата за влизане в еврозоната, международните инвеститори не биха дали такава доходност, каквато имахме, да речем на януарската емисия тази година. Възможно е и да не може да се набере обем. И при условие, че не може да се набере дълг, е възможно да се прибегне и до заем от Международния валутен фонд", посочи Велкова.

    По изчисления на МФ, мерките ще вкарат в бюджета над 6 млрд лв. Те ще бъдат предложени за обсъждане на 49-тото Народно събрание, като окончателното решение ще е на парламента.