На фона на възможна енергийна криза тази зима, в Германия се водят разгорещени разговори за съдбата на последните три германски атомни електроцентрали (АЕЦ), които по план трябва да бъдат изведени от експлоатация в края на 2022 г.

Струва ли си работата им да бъде удължена с три месеца, няколко години или дори да бъдат рестартирани вече спрени АЕЦ в рамките на одобрения от властите поетапен отказ?

В момента се обсъждат всички възможни варианти. Дискусиите обаче едва ли намират разбиране в страните съседи, тъй като в момента в 13 от 27-те страни членки на ЕС атомните електроцентрали в един или друг мащаб произвеждат електроенергия.

Германия: единствената, която се отказва от ядрената енергетика

Ядрена енергетика - не, благодаря! “Червено-зеленото” правителство на страната, под ръководството на канцлера Герхард Шрьодер, изпълни това изискване на своите избиратели през 1998 г., вземайки решения за поетапен отказ на Германия от ядрената енергия.

През 2010 г. правителството, оглавено от християндемократите, удължи срока на експлоатация на германските АЕЦ с 12 години. След разрушителната авария в японската Фукушима мнението на властите отново рязко се промени. На 6 юни 2011 г. правителството на канцлера Ангела Меркел, което дотогава поддържаше ядрената енергетика, взе решение да се откаже от нея.

Днес 14 от 17 германски ядрени реактори са спрени. Последните три все още работят, но трябва да бъдат изведени от експлоатация в края на 2022 г. Мощността им се равнява на 6% от енергийния баланс на страната. Тя трябва да бъде временно заменена с газови електростанции, което в момента е невъзможно поради войната на Русия с Украйна.

Белгия: Затварянето на АЕЦ е отложено

През пролетта, след нахлуването на Русия в Украйна, белгийското правителство отложи по-рано одобреното постепенно спиране на своите атомни електроцентрали в рамките на 10 години - от 2025 до 2035 г. До този момент два от седем действащи реактора продължават да работят.

Идва ли ренесансът на ядрената енергетика? Могат ли АЕЦ отново да се конкурират с възобновяемите енергийни източници и природния газ?

В момента в Белгия половината от произвежданата електроенергия идва от АЕЦ. При това от страна на Германия не прекъсва критиката по повод стандартите за безопасност на централите.

Започващи и връщащи се към използването на АЕЦ

В Полша засега няма АЕЦ, но страната иска да построи такива. Първият полски ядрен реактор трябва да бъде стартиран до 2033 г. За правото да реализират този проект се борят компании от САЩ, Южна Корея и Франция, пише Дойче веле.

От първоначално планираното сътрудничество със съседна Литва във Варшава се отказаха. Полското правителство смята ядрената енергия за екологично чиста и иска да намали въглеродните емисии от горенето на въглища.

В Литва до 2009 г. функционираше построена още през периода на СССР АЕЦ Игналина. Тя беше затворена под натиска на ЕС поради съображения за сигурност.

Работата над проекта за нова атомна електроцентрала във Висагинас беше спряна скоро след проведен в страната през 2012 г. референдум. Почти ⅔ от анкетираните се изказаха против новата АЕЦ. Въпреки това властите във Вилнюс не се отказаха напълно от своите планове.

Нидерландия през 2021 г. отмени решението си за поетапен отказ от ядрена енергетика. Вместо това правителството планира да строи две нови атомни електроцентрали. На този етап продължава експлоатирането на единствената такава на територията на страната. Тя покрива 3% от потребностите на Нидерландия от електроенергия.

Приключи плановият годишен ремонт на пети блок на АЕЦ КозлодуйСлед проверка и издадено одобрение от Агенцията за ядрено регулиране, блокът бе включен в електроенергийната система на България

В Швеция действат шест АЕЦ, които генерират 40% от произвежданата електроенергия. Още през 1980 г. в Стокхолм беше решено постепенно да се спре използването на ядрена енергетика, щом използването на реакторите стане икономически неизгодно. През 2010 г. това решение беше преразгледано. Да работят може само до 10 реактора. Въпреки това четири от най-старите бяха спрени.

Принципно шведските власти искат да намалят дела на АЕЦ в енергийния баланс на страната, но не посочват конкретни срокове. Освен това Швеция планира да построи ядрена могила, в която да се съхраняват хиляди години радиоактивни отпадъци - само от техните атомни електроцентрали.

Франция и Финландия: в процес на разширяване

Ядрена енергетика - да, разбира се! Във Франция малцина се съмняват в полезността й. В страната има 56 реактора - много от които са в момента в ремонт, генерират до 70% от произвежданата в страната електроенергия, която французите използват и за отопление. Франция - най-големият износител на електроенергия в Европа, доставя продукцията си от АЕЦ на Великобритания и Италия.

Как Чернобил посреща 36-годишнината от аварията?Тази година, за първи път след инцидента, територията около централата е в състояние на война

В момента Париж строи един нов реактор, като са планирани още шест. Освен това се обсъждат варианти за замяна с нови в осем стари АЕЦ. Макар френските власти да имаха намерения към 2025 г. да намалят дела на атомната енергия в своя енергиен баланс до 50%, през 2019 г. тези планове бяха отсрочени с 10 години.

Финландия, където работят 5 реактора, също планира разширяване на ядрената енергетика. Към края на годината към мрежата ще бъде включен шести реактор. След това 60% от електроенергията в страната ще бъде генерирана от АЕЦ.

Руската компания “Росатом” първоначално имаше намерение да построи още една АЕЦ в Ханхикиви, но договорът беше разтрогнат от финландците заради нахлуването в Украйна.

Източна Европа не се отказва от АЕЦ

Унгария разчита на Русия не само за доставките на газ, но и в ядрената енергетика. Два нови реактора - в допълнение към четири работещи - трябва бъдат построени от “Росатом”. Стартът на първата фаза на строителство е планиран за септември.

Министърът на външните работи на Унгария Петер Сийярто през юли посети Москва, за да бъде окончателно потвърдена сделката. След реализирането на проекта Унгария иска да увеличи дела на АЕЦ в свое енергиен баланс от 50 до 60%.

В България, която също има намерение да развива ядрената си енергетика, два реактора осигуряват 30% от потребностите на страната от електроенергия. При това през пролетта София се отказа от проекта за построяване на нов реактор в Белене в сътрудничество с руски компании. Сега България по-скоро ще заложи на реактори с по-малък размер, които може да използва децентрализирано.

Осъдиха четирима да платят $95 млрд. за ядрената катастрофа във ФукушимаРешението по гражданско дело, заведено от акционери в Tepco, е първият случай, в който съд признава бивши ръководители за виновни за ядрената катастрофа

Чехия, която произвежда около 30% от електроенергията си с помощта на 6 реактори, също позитивно се отнася към ядрената енергетика. До 2040 г. тя планира да увеличи дела й и по този начин да намали въглеродните емисии от електростанциите на газ и въглища.

Властите на Румъния, където действат две АЕЦ, искат да увеличат броя им, но конкретните планове не са ясни. В момента от 15 до 20% от електроенергията в Румъния се генерира от атомни електроцентрали.

Опасността от втори Чернобил расте. Какво се случва с АЕЦ Запорожие?Украинската АЕЦ

В Словакия има четири реактора и те произвеждат над 50% от електроенергията й. Горивните пръти, които идват от Русия, в един момент ще трябва да бъдат заменени със собствени. Братислава планира да построи и завод за преработка на отработено ядрено гориво, но не с хранилище за отпадъци, а само с временно хранилище.

Словения използва заедно с Хърватия един ядрен реактор, покривайки 36% потребностите от електроенергия. Част от нея се изнася за Хърватия. Властите обмислят възможността за изграждане на втори реактор, до който по план трябва да се изгради временно хранилище за радиоактивни отпадъци.

Испания: не строи нови, а реконструира стари АЕЦ

Около ¼ от произвежданата електроенергия в Испания идва от нейните 7 атомни електроцентрали. По-нататъшното развитие на отрасъла зависи от това кои партии ще бъдат на власт. В миналото социалистическите правителства бяха склонни да ограничат използването на АЕЦ, а консервативните - да го увеличат.

Днес позицията на Испания изглежда така: не на строителството на нови АЕЦ, да реконструкция на вече съществуващи. Срокът на действие на лицензите за експлоатация на реакторите изтича в периода 2027-2035 г. Три стари атомни електроцентрали бяха спрени през последните години. Освен това Мадрид търси възможности за разработване на собствени уранови находища.

Държавите-членки на ЕС сами решават с каква комбинация от източници за производство на електроенергия трябва да постигнат одобрените от Брюксел цели за опазване на климата до 2050 г. В същото време ядрената енергетика в ЕС е призната за съответстваща на концепцията за устойчиво развитие, а ядрената енергия – за „зелена“.

Като цяло в ЕС една четвърт от произведената електроенергия идва от ядрени електроцентрали.