За Балканите твърде често се говори като за маловажна тема в дневния ред на големите еврипейски държави.

Но когато някоя друга сила, различна от евроатлантическата ос, реши да наложи влиянието си в тази зона на света, същите тези евроатлантически партньори започват начумерено да бърчат нос и да размахват пръст.

В контекста на така наречените Западни Балкани и санкциите за държавите от Централна и Източна Европа, които не искат да приемат разселвани мигранти, Китай навлиза на сцената.

През тази седмица столицата ни София ще бъде домакин на срещата 16+1. Това е инвестиционна инициатива на Китай, който щедро обсипва страните от Балканите и ЦИЕ с обещания за реализацията на големи проекти – нещо, което сериозно притеснява водещите страни в ЕС.

Същите тези страни, които често налагат волята си над по-бедните си партньори чрез модела на тоягата и моркова. Сега обаче морковът започва да идва от изток.

Срещата 16+1 ще се проведе само месец преди планираните разговори на високо равнище между ЕС и Китай. Според британското издание Financial Times, това е недвусмислен сигнал за китайските амбиции относно Балканите, на фона на напрежението на Общността с Москва и Вашингтон.

Неназован дипломат от ЕС коментира пред изданието, че срещата в София „изсмуква ресурси от взаимоотношенията ЕС и Китай”.

Китайските инвестиции в 16-те европейски държави на фокус са насочени предимно към балканските страни, които искат да се присъединят към ЕС, сочи анализ на щатската неправителствена организация Center for Strategic and International Studies (CSIS).

Сделки за приблизително 4.9 млрд. долара, или малко над половината от общите инвестиции в размер на 9.4 млрд. долара, реализирани в рамките на 16+1 през 2016 и 2017 г., са били концентрирани в 5 балкански страни, които не са членки на ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия.

Китайски план завлича в дългова криза някои страни по светаГолемите пари, идващи от Китай, носят и сериозни опасности

Сърбия и Черна гора се намират в процес на преговори за присъединяване към Общността, докато Албания и Македония евентуално ще стартират преговори през следващата година.

Според анализатори, най-малките и слаби икономики от региона са привлекли най-много китайски инвестиции, част от инициативата за създаване на нов път на коприната „Един пояс, един път”, тъй като за Пекин е по-лесно да преговаря с държави, които не са в ЕС.

Инициативата „има сериозен принос към малки, рискови икономики, които страдат от липса на алтернативи за финансиране на инфраструктура”, казва Джонатан Хилман, директор в CSIS.

“Когато офертата на Китай е единствената на масата, тя има много повече свобода да сключва сделки, изискващи навлизане на нейни компании, работници и прочее”, казва той.

Навлизането на китайски пари в изолираните Западни Балкани от Европа се разпознава като надигане на проруските настроения в региона, тъй като Китай не се вълнува от санкциите, наложени на Москва от Брюксел.

Много от китайските инвестиции на Балканите са фокусирани върху инфраструктура, включително железопътни връзки. Китайските пари се появяват там, където липсва интерес от страна на водещите европейски държави, или с други думи – щом ЕС не иска да финансира големи проекти, да заповяда Китай.

Последното действително притеснява Западна Европа, тъй като по този начин тя губи икономическите си инструменти за налагане на влияние в региона.

Инвестициите в инфраструктура ще позволят на китайските стоки да пристигат на балканските пристанища и да поемат нагоре към останалата част от европейския пазар.

M&A сделки за 71.5 млрд. евро в ЦИЕ през 2017 г.Най-голяма активност при M&A сделките в региона има в сектора на недвижимите имоти и строителството - с общо 390 сделки на стойност 16.9 млрд. евро

Цялата тази картинка провокира някои държави от Централна Европа да поставят за свой приоритет дипломатическите взаимоотношения с Китай.

Особено на фона на това, че ЕС намали парите за сближаване за следващия програмен период на същите тези страни от Централна Европа, като наказание срещу отказа им да приемат разселване на мигранти.

Въпреки че китайските амбиции идват като шамар за ЕС и неговата политика на даване и отнемане на стимули, повечето страни от инициативата 16+1 все пак си дават сметка, че Китай има свои собствени интереси, а не прави всичко това от чиста филантропия.

Още повече, че китайските обещания често звучат доста грандомански. Така например Китай има интерес към всички по-големи проекти у нас, като тунела под Шипка или изграждането на АЕЦ „Белене”, което поставя въпросителна доколко тези обещания могат да бъдат реализирани на практика.

Други участници в инициативата 16+1 директно се притесняват, че ЕС няма да бъде благосклонен към тях при приемането на големи инвестиции от Китай.

Докато войната на интереси се пренася на всички възможни полета, един прост въпрос излиза наяве. Защо вместо ЕС да налага санкции и ограничения на по-слабите си членки, не направи така, че тези държави да нямат нужда от алтернативен източник на инвестиции?

Навярно отговорът на този въпрос се крие на същото място, където са заровени и инвестиционните намерения на Китай.

Китай си купува нов път на копринатаСтраната увеличава портфолиото си от чуждестранни пристанища