В началото на 19-и век България и българските земи са част от Османската империя. В технологично отношение нейната икономика е доста по-изостанала от тази на държавите в Западна Европа, но въпреки това иновациите на Индустриалната революция, макар и по-бавно, започват да се появяват и на Балканския полуостров.

По онова време град Сливен е един от центровете на османската текстилна индустрия. Почти във всяка къща се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и други изделия, а купувачите са търговци от цялата империя.

Техниката на обработката на вълната е почти изцяло ръчна, а процесът е изключително трудоемък. Един човек обаче решава, че може да организира масово машинно производство и да промени изцяло начина, по който функционира този бизнес. Неговият предприемачески нюх поставя и началото на първата истинска фабрика у нас.

Кой е Добри Желязков?

Добри Желязков Фотисов е роден през 1800 г. в най-източния край на Сливен – махалата Ново село, в бедно семейство. От малък остава сирак без баща, а за детството му има оскъдни сведения. Той посещава гръцкото училище в Сливен, което е едно от първите в града основано през 1805 г. Там се научава да чете и пише на гръцки език, който впоследствие му отваря редица врати за кариерно развитие.

Първото му занятие като юноша е сладкарството и няколко години той работи като шекерджия. След време се преориентира към караабаджилъка – текстилно производство и търговия с аби и шаяци. Пътува често до Цариград, където успява да развие не само търговските си умения, но и своя предприемачески дух.

Още през в началото на 20-те години на 19-и век Желязков изобретява „уред от дърво и телове“ (както самият той го нарича), който заменя най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаечното производство – влаченето на вълната. Техническата същност на изобретението остава непозната до ден днешен, тъй като не са останали никакви чертежи на хартия, но работата му се отразява изключително позитивно на производството.

Добри Желязков работи много по-бързо от останалите занаятчии, а платовете му са предпочитани от купувачите заради по-високото си качество. С това той си спечелва неодобрението на абаджийския еснаф в града, а турските управници започват да го преследват.

Как панаирите се превърнаха в двигател на Индустриалната революция? Организацията на първите подобни големи търговски панаири съвпада именно с разпространението на Индустриалната революция в Англия и Съединените щати


През април 1830 г., след поредната Руско-турска война (1828 – 1829 г.), Добри Желязков се преселва в руския черноморски град Севастопол, на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров. Там се захваща с търговия и скоро натрупва състояние, но продължава да мечтае за собствено тъкачно предприятие. В Русия той се жени за Марийка Янакиева, която също е преселница от Сливен.

По време на престоя си в Русия той се занимава с търговия с различни колониални стоки. Пътува много и наблюдава развитието на руската индустрия в производството на сукно. След едно посещение в град Екатеринослав (днес Днепропетровск), Желязков решава да изостави търговията, да се върне в родния си град и да построи собствена текстилна фабрика.

Тъкачен стан от 19-и век. снимка: Музей на текстилната индустрия, град Сливен

Как е построена първата фабрика в България?

Семейството на Добри Желязков се завръща в Сливен през 1834 година, а първите съоръжения той инсталира в къщата на своята съпруга.

Той изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак и други машини, работещи с използване на водната енергия, на принципа на воденицата. Той ги пренася тайно в Сливен, скрити в чували с вълна, за да заблуди турското и руското правителство. По онова време Русия забранява износа на каквито и да е фабрични съоръжения в неприятелски държави, тъй като ги счита за кражба на ноу-хау.

Сградата на първата текстилна работилница в Сливен е с дължина от 22.20 метра, ширина от 4,80 метра и височина от 3.80 метра. Машините започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесен от чужбина индустриален храст, необходим за боядисването на преждите.

Година по-късно фабриката започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно благодарение на тях славата на индустриалното производство на Желязков се разнася из цялата Османска империя.

Как приключва Позлатената епоха за американската индустрия?Десетилетията, които остават в историята като Позлатената епоха за Съединените щати (The Gilded Age)q идват след края на Гражданската война от 1861 до 1865 г=


В същото време обаче той си навлича гнева на част от старите сливенски абаджии, които се оплакват от него пред властите. Големите печалби на Добри Желязков водят до завист и недоволство, както сред местните занаятчии, така и у турската власт. Информацията, че един неправоверен поданик е започнал да тъче сукно, подобно на най-добрите европейски образци, скоро стигна и до самия султан Махмуд II.

За щастие на Добри Желязков османският владетел е един от малцината реформатори в Османската империя от онази епоха. Той искал да обнови икономиката, а един от проектите предвиждал доставка на евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия.

Султан Махмуд II, снимка: Wikipedia

От голямо значение е и фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков се застъпва българинът от Котел – княз Стефан Богориди, който има стабилни позиции в султанския двор. В резултат на това на 16 февруари 1836 година е издаден султански ферман, който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен.

Така Желязков не само, че не е санкциониран заради своята дейност, но е освободен от данъци и дори получава еднократна държавна субсидия. Той започва да работи активно, за да изпълни изискваните от него държавни поръчки.

В самото начало за Добри Желязков работят 80 души от България и Моравия, а по-късно той изгражда още две фабрики в родния си град.

По силата на фермана и според сключения за три години договор между турското правителство и Добри Желязков, държавата трябва да построи фабрика, да осигури земя, машини и работници, а сливенският майстор да купува вълна, горива, химикали за производството, да плаща заплати на работниците и да продава на правителството платовете по предварително договорена цена от 21 гроша за аршин. Печалбите (или, съответно, загубите) остават за сметка на Желязков, който по това време получава и прякора си Фабрикаджията.

Новата фабрика е построена в дефилето над Сливен. Желязков пренася в нея своите машини, закупува нови от чужбина, работи с местни и чужди майстори. На работници и доставчици той плаща добре и работата върви отлично. Работниците му носят на фесовете си специални значки, а в празничните дни Фабрикаджията окачва на дрехите си и подарения му от султана златен звездообразен орден. Той получава и друг специален подарък от султана - златни ножици и аршин, които обаче не са запазени.

Как викторианците измислиха коледното пазаруване?В днешно време е широко разпространено мнението, че Коледа, която би трябвало да е най-светлия християнски празник, се е превърнала в масова консуматорска


Самата сграда е доста внушителна и модерна за времето си, което прави силно впечатление на пътешествениците, преминали през града. Според описанието на французина Ами Буе от 1837 г., правителственото здание е „продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореця. В двете големи зали на главното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на тънко, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане.“

Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща площ 15 500 квадратни метра, от които са застроениблизо 4000 квадратни метра. Тя е и най-голямото здание в българските земи за времето си след Рилския манастир.

Сградата на текстилната фабрика на Добри Желязков в наши дни. снимка: Wikipedia

Защо фабриката остава без своя основател?

След смъртта на султан Махмуд II настъпва обрат в успешното начинание. Новият аянин (областен управител) в Сливен – Мустафа бей, отстранява Добри Желязков от управлението на фабриката. Почти разорен, той получава задача да основе нова сукнена фабрика в Измит (Мала Азия), но тя не успява да заработи успешно. Въпреки неудачите в управлението на сливенската фабрика и протестите на работниците, Фабрикаджията не е върнат на работа.

Добри Желязков умира на 65 години през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква „Св. Димитър“. Той и семейството му поставят началото на много от известните сливенски фамилии - Желязкови, д-р Димови, Пейчеви, Сярови, Стойнови, Миркович, Чинтулови, Саръиванови и други.

Той е и един от първите граждани на Сливен, които предлагат да се построи девическо училище през 1841 година, като лично се заема със задачата да се намери учителка.

Фабриката му работи непрекъснато цели 60 години, като дава препитание на хиляди семейства и служи за начало и образец на българската текстилна индустрия. След Освобождението тя постепенно запада, тъй като губи основните си пазари, които остават в Османската империя. Оцелелите след няколко пожара постройки са превърнати в държавен затвор през 1904 г. и запазват тази своя функция до 1944 година.

Днес сградата е със статут на музей и паметник на културата от национално значение.