В Париж, Лондон, Франкфурт или Милано инвестиционните банки достигнаха дъното през 2016 г., тъй като попаднаха с пълна сила под ударите на политическата несигурност.

Според първоначалните данни на компанията Dealogic, приходите от първичното предлагане на ценни книжа и и синдикирани кредити в Европа са намалели до най-ниското си ниво в последните 13 години - до 15.6 млрд. долара. Това е спад със 17% спрямо 2015 г., съобщава френският вестник Les Echos.

Основната причина е спадът на водещия европейски пазар в Европа - Великобритания, който генерира 62% от приходите през 2015 г. Той не беше компенсиран от повишаването на капитала през годината (-44% до 1.4 млрд. долара).

Всъщност то регистрира по-слабо представяне от първичното публично предлагане и достигна най-ниското си ниво от 1995 г.

Ниските лихвени проценти създадоха спънки пред единствения друг лост за съживяване на инвестиционните банки и повишаване на доходите им - синдикираните кредити. Те също постигнаха най-ниското си ниво на доходи в последните седем години, като едва надхвърлиха 2 млрд. долара. Това е спад с 36%. Разчитащи на стабилните си трезори, големите банки не бързаха да заемат ресурси.

В силна позиция

Комисионните при посредничества по сливания и придобивания, които са основен източник на доходи на инвестиционните банки, също регистрираха спад от 3%. И тук политическата несигурност, свързана с британския референдум, основен пазар за сливания и придобивания в Европа, изигра основна роля.

Освен това големите компании се съсредоточиха по-скоро върху придобиванията отвъд океана, за да се възползват от възстановяването на американската икономика. В Европа големите американски банки се озоваха в силна позиция пред европейските при закупуванията си на Стария континент, както показва офанзивата на американската компания Johnson & Johnson за сметка на Sanofi към швейцарската Actelion за близо 30 млрд. долара.

Облигационните емисии, вторият стълб на доходи за инвестиционните банки, също бяха в стагнация (-3%). Тук банките могат да благодарят на програмата за закупуване на обигации на ЕЦБ, която допринесе за повишаването с 15% на доходите от емисиите от инвестиционен клас през 2016 г. до 2.6 млрд. долара. Този скок позволи да се компенсира частично спадът с 33% на комисионните при спекулативни емисии.

В тази обстановка американските банки JP Morgan и Goldman Sachs консолидираха позицията си на пето и шесто място сред банките, генериращи най-много комисионни в Европа. Deutsche Bank, единствената европейска банка в класацията, регистрира спад на дела си в общите доходи до 5.1% спрямо 5.9% предишната година.

В тази пазарна среда, движена от трансграничните операции и динамиката на долара, големите американски банки успяха да засилят позициите си пред не толкова доходоносните европейски банки, които продължават да са под игото на преструктурирането и да са наказвани с глоби.

Американският пазар, който генерира почти два пъти повече комисионни от Европа, постигна два пъти по-малък спад на доходите от 7% до 34 млрд. долара.