Високите коефициенти на ликвидност и капиталова адекватност, разумното управление на кредитния портфейл и навременните антикризисни мерки позволиха на българската банкова система да се справи с предизвикателствата на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19.

В резултат на това те продължават да оказват подкрепа на своите клиенти и имат възможност да подкрепят възстановяването и растежа на икономиката.

Около тази теза се обединиха участниците в банковия панел, който беше част от 12-ото издание на финансовия форум Шумът на парите.

Кризата и банките

"Преди десетина години преживяхме една финансова криза, която, по един или друг начин, засегна не само банките, но и техните клиенти. Много от тези клиенти по горчивия начин научиха уроците какво трябва и какво не трябва да се прави, когато планират финансово своите бизнес проекти или индивидуални желания. Сега стана ясно, че и ние, и нашите клиенти сме научили доста всички уроци от предишната криза", заяви изпълнителният директор и член на Управителния съвет на Пощенска банка Асен Ягодин.

Според финансовия директор и иновационен лидер на ОББ Кристоф Де Мил този път банките, в сравнение с предишната криза, не са били част от проблема, а са успели да се превърнат част от решението.

"Много физически лица и фирми кандидатстваха за облекчаване и разсрочване на плащанията по своите кредити за преодоляване на временните проблеми, пред които бяха изправени. Ако погледнем обаче към това, което можем да очакваме след края на мораториума, не само за частните клиенти, но и за компаниите, със сигурност ще има трудни моменти за част от кредитополучателите", заяви Де Мил.

"През последната година банките заделиха повече провизии, за да могат да посрещнат евентуалното бъдещо влошаване на кредитните си портфейли. Това беше важно, защото в момента банковата система се намира на едно от най-добрите си нива с над 22% капиталова адекватност, което е доста над средното за Европейския съюз. Коефициентът на ликвидно покритие е три пъти по-висок от минимално изискуемия", каза Александър Димитров, главен директор по управление на риска и член на Управителния съвет на TBI Bank.

Ще има ли ръст в кредитирането?

Изпълнителният директор на Българо-Американска Кредитна Банка Илиан Георгиев прогнозира, че бизнес кредитирането ще отбележи ръст през следващите месеци и ще "навакса" увеличението в останалите сегменти, като ипотечните кредити, които се радват на силен интерес през последните месеци.

По думите му отделни бизнеси имат възможности и капацитет да увеличат своите продажби и трябва да бъдат движещата сила, на фона на по-добрите продажби в последните месеци и рекордно ниските лихви.

Кредитният консултант Тихомир Тошев коментира, че очаква още една силна година за ипотечното кредитиране.

"Миналата година беше рекордна, а през тази също очакваме по-добри резултати. Нашата прогноза в края на миналата година беше за ръст от 6-9%, като към днешна дата смятаме, че тези ръстове ще бъдат надминати както при ипотечното, така и при потребителското кредитиране“, каза Тошев.

Експерът посочи, че очаква лек ръст на цените на имотите, но в същото време и запазване на лихвите по ипотечните кредити на настоящите нива.

Дигитализацията в банковия сектор

„Пандемията изигра ролята на катализатор на едни процеси, започнали доста преди това, а именно дигитализацията. В момента всички банки инвестират в нея", каза Екатерина Кирилова, директор на управление Продажби, Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк. Кирилова посочи, че вече сме станали свидетели на изцяло дигитални процеси – откриване на клиенти дигитално, изцяло енд то енд финансиране и др.

По отношение на дигитализацията Кристоф Де Мил коментира, че банките са се адаптирали бързо към промяната в навиците на потребителите.

"Дигитализацията в банковия сектор се увеличава драстично в световен мащаб и това ще продължи. Още преди години банките се изправиха пред предизвикателството на финтех компаниите и се насочиха към цифровата сфера. Пандемията просто ускори този процес", допълни Де Мил.

Изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин заяви, че се забелязва засилен интерес към дигиталното банкиране от страна на клиентите. „Това в пълна степен се отнася до мобилното ни приложение. За последната година в Пощенска банка имаме ръст от 60% на клиентите там и 50% ръст на трансакциите, което показва, че това е пътят, който ще следваме“, заяви той.

В същото време Ягодин беше категоричен, че присъствието на физическите клонове е силно предимство, което банките имат пред финтех компаниите.

Повишава ли се финансовата култура на българите?

Според Екатерина Кирилова българските клиенти проявяват все по-силен интерес към инвестиционните продукти.

„Българинът като че ли се отвори към различен вид инвестиции. Говорим за свръхликвидността на пазара и на фона на рекордните депозити в банките, те не успяват да защитят парите ни от инфлацията. Ето защо наблюдаваме все повече хора да инвестират във взаимни фондове или структурирани депозити и т.н. Все повече хора отделят по малко, но редовно средства в т.нар. спестовни планове", каза тя.

Екатерина Кирилова смята, че банките и инвестиционните посредници са в основата на повишаването на инвестиционната култура на българите.

Асен Ягодин прогнозира, че в бъдеще ще се увеличава и популярността на структурираните депозити. „Предимството е, че главницата е подсигурена, а в същото време клиентът би се възползвал от позитивния ръст на инструментите, които стоят зад взаимните фондове, свързани със структурирания депозит”, поясни той.

"Банките търсят допълнителни възможности за доходност, които биха могли да се осъществят със сливания и придобивания на други компании. Разширяването на портфейла от услуги отвъд банкирането в бъдеще със сигурност ще бъде на дневен ред", заяви финансовият директор и иновационен лидер на ОББ Кристоф Де Мил.