Реалният брутен вътрешен продукт на българската икономика ще се понижи с 4.4% през 2020 година. Това се посочва в ревизираната макроикономическа прогноза на Българската народна банка за месец декември. Икономическият спад е по-нисък от този, който банката предвиждаше през септември (5.5 на сто).

Тя е направена възоснова на отчетните данни за брутния вътрешен продукт за първите девет месеца на 2020 година, наличните конюнктурни индикатори за четвъртото тримесечие на годината, наблюдаваното частично затягане на противоепидемичните мерки в чужбина и в България в края на годината, посочват от финансовата институция.

По отношение на прогнозата е налице значителна несигурност, дори и в краткосрочен хоризонт. Тази несигурност произтича от продължаващото разпространение на COVID-19 у нас и в международен мащаб, от затягането на съществуващите ограничителни мерки без ясно определен хоризонт за тяхното поетапно премахване и от неизвестността относно продължителността, обхвата и ефективността на съществуващите фискални мерки и въвеждането на нови такива мерки, се посочва в доклада на централната банка.

Според базисния сценарий на прогнозата реалният БВП на България ще се понижи с 4.4% през 2020 г., което ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции.

Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.

Положителен принос за реалния БВП през 2020 г. ще има и частното потребление, което според данните на НСИ показа значителна устойчивост през първите девет месеца на годината на фона на свиването на икономическата активност. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за постепенно овладяване на пандемията през периода 2021 – 2022 г. прогнозираме икономическата активност да нарасне с 3.7% през 2021 г. и 3.6% през 2022 г. и да достигне предкризисното си ниво отпреди пандемията през 2022 г.

Годишната инфлация се очаква да възлезе на 0.3% в края на 2020 г. при 3.1% в края на 2019 г. За понижението на инфлацията спрямо декември 2019 г. допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международната цена на петрола на годишна база.

Очакванията на БНБ са общата инфлация да се ускори до 2% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните и на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 0.9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини.

Рисковете пред базисния сценарий на макроикономическата прогноза се оценяват в посока
по-голям спад на икономическата активност през 2020 г. и по-бавно последващо възстановяване през останалата част от прогнозния период. Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност спрямо базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт представлява евентуалната невъзможност за ефективно овладяване на разпространението на COVID-19 в глобален мащаб и в България.

В прогнозата на БНБ се посочва, че влошената макроикономическа среда ще намери отражение в спад с 2.6% на броя на заетите общо за икономиката през 2020 г. Това понижениеобаче е значително по-слабо от очаквания спад на икономическата активност по-рано през годината, за което благоприятно влияние оказват въведените мерки от правителството за подкрепа на лицата, заети в най-засегнатите от пандемията сектори.

Световната банка: Изправени сме пред едно загубено десетилетиеСред приоритетите на политиците тази година трябва да бъдат ограничаването на разпространението на коронавируса и осигуряването на масов достъп до ваксините, смятат експертите на Световната банка


БНБ очаква заетостта да започне да се възстановява слабо през 2021 г., като растежът ѝ ще бъде силно потиснат от ограничителните мерки върху дейността на част от бизнеса в началото на годината и от запазването на високи нива на несигурност по отношение на бъдещата икономическа активност на фирмите.

През 2022 г. си очаква заетостта да продължи да нараства с ниски темпове, но без да достига нивото от 2019 г. Същевременно коефициентът на безработица ще се повиши до 5.4% през 2020 г.

До края на 2020 г. и през първата половина на 2021 г. БНБ прогнозира депозитите на
неправителствения сектор в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове. Основните фактори, които ще допринасят за тази динамика, са свързани с поддържането на спестявания с предпазен мотив от икономическите агенти в условията на повишена несигурност за бъдещото развитие на макроикономическата среда и прогнозирано увеличение на доходите от труд.

Запазващият се висок приток на привлечени средства в банковата система ще допринася за задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища. До края на 2020 г. БНБ очаква кредитите за нефинансовите предприятия
и домакинствата да нарастват с темпове, близо до наблюдаваните през третото тримесечие на годината.

Забавяне на кредитния растеж се очаква през 2021 г. главно в резултат от изтичането на частния мораториум върху плащанията по банкови кредити и допускането за изплащане на част от отсрочените кредити, се посочва в анализа на финансовата иниституция.

С изтичането на удължения срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките може да се очаква и увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за повишаване на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити и за затягане на другите условия по кредитите. Тези процеси в съчетание със сравнително потиснатата инвестиционна активност в страната ще ограничават растежа на кредита през 2021 г., предупреждават от Българската народна банка.