Ерата на лесните пари почти приключи

5146
Ерата на лесните пари почти приключи

© Pixabay

След като в продължение на десетилетие заливаха икономиките с пари, ключови централни банки най-накрая ще започнат да спират кранчето през следващата година. От финансовата криза насам те поддържаха лихвените нива, близки до нулата, а някои от тях изкупиха корпоративни и държавни облигации за трилиони долари. Идеята беше, че ниските лихви ще насърчат разходите от страна на компаниите и потребителите.

Въпреки че експерти имат различни мнения за това колко ефективни са били стимулите в насърчаването на икономическия растеж, две заключения са почти безспорни: Огромният поток от пари предотврати световен финансов колапс и помогна за оскъпяването на акциите и облигациите до рекордни нива.

Сега централните банкери смятат, че техните икономики са достатъчно силни, за да се справят добре и с по-малко стимули. Федералният резерв на САЩ предприе първия си ход през октомври, когато започна да оставя част от облигациите в баланса си, който е на стойност 4.5 трлн. долара, да падежира, без да ги подменя. Европейската централна банка (ЕЦБ) все още изкупува държавни и корпоративни облигации, въпреки че наскоро обяви план за ограничаването на покупките от януари. Китай се очаква да ограничи ръста на кредитирането през следващата година, тъй като президентът Си Дзинпин се концентрира върху намаляване на финансовите рискове.

Централната банка на Япония вероятно ще продължи де печата пари, но това няма да е достатъчно, за да компенсира глобалния спад в стимулите от страна на централните банки, който според икономистите ще започне между средата и края на 2018 г. “Това ще притесни много инвеститори, защото никой не е наистина подготвен,” смята Надер Нейми, фонд мениджър в AMP Capital Investors Ltd. в Сидни, който е повишил дела на кеша до 30% в очакване на затруднения при облигациите и акциите.

Проучвания на нагласите инвеститоирте по света сочат, че промяната към затягане на причната политика вероятно ще е най-вероятната причина за следващата рецесия. Историята показва, че подобни преходи са изпълнени с рискове. Когато Фед започна да вдига лихвите през 1994 г., това предизвика най-големия срив при корпоративните облигации от две десетилетия. Това също така спомогна за внезапното обезценяване на мексиканското песо и за последвалата криза.

Несигурността се засилва и от това, че мандатите на трима от четиримата най-важни управители на централни банки в света са към своя край и те може да бъдат заменени. Същите фактори може да накарат техните наследници да пристъпят към намаляване на паричните стимули. Повечето икономики отчитат солиден растеж. Пазарите на труда се завърнаха към състоянието, което политиците определят като пълна заетост. Доходите на американските домакинства са на рекордно високи нива. Пострадалите от кризата европейски държави, като Испания, възстановиха икономическите загуби. Китай се отърси от страховете от дългова криза. Дори Япония излезе от дългия цикъл от мини-рецесии.

Истина е, че централните банкери не постигат целите си за инфлацията; това, че цените не се повишават е един от признаците, че икономическият растеж е под средното ниво. Централните банкери обаче оставят това опасения настрана и все повече се концентрират върху ограничаването на финансовите излишъци, които могат да подготвят сцената за нов срив.

ЕЦБ

Президентът на ЕЦБ, Марио Драги, обеща преди пет години, че ще направи “всичко, което е необхдоимо”, за да спаси еврото. Дотук бяха необходими над 2 трлн. евро. С толкова се е увеличил балансът на централната банка. На 26 октомври от ЕЦБ обявиха, че изкупуването на облигации ще продълци до септември 2018 г., но количеството ще бъде намалено наполовина до 30 млрд. евро месечно от януари. От финансовата институция също така наблегнаха на факта, че ще реинвестират постъпленията от дълга с настъпващ падеж в продължителен период от време.

Представителите на ЕЦБ бяха сред най-твърдите по отношение на кампанията си за сваляне на лихвите по кредитирането. Те дори въведоха отрицателни лихви. За разлика от Фед, която ограничи изкупуваните активи до държавни и ипотечни облигации, ЕЦБ купува и корпоративен дълг. С този си ход тя подпомогна компаините в Европа, които в противен случай можеше да се наложи да съкращават разходите си.

10 потенциални причини за следващата финансова кризаСпоред анализаторите на Deutsche Bank

Тази агресивност никога не се е харесвала на германските ръководители, които традиционно предпочитат по-строг контрол, за да бъде запазено ниско нивото на инфлацията. Мандатът на Драги изтича през октомври 2019 г. Евентуален германски кандидат би имал предимство за позицията, предвид факта, че най-голямата европейска имономика никога не е имала свой представител начело на ЕЦБ.

Федералният резерв

Фед наля около 3.6 трлн долара в щатската икономика в периода 2008 – 2014 г. Връзката между паричните стимули и пазарите бе забележително тясна - повече от половината от ръста на S&P 500 от 2008, до края на 2015 г., когато Фед започна да вдига лихвите, е реализиран в дни, в които централната банка е обявявала решенията си по отношение на паричната политика. По тази причина, въпреки уверенията на председателя на Фед, Джанет Йелън, че намаляването на баланса няма да бъде нещо забележимо, е невъзможно да се изключи някаква рязка реакция на пазарите.

Фед спря да заменя някои облигации с падеж през октомври и на практика остави процеса по свиването на баланса на автопилот. Централната банка ще премахва по 50 млрд. долара на месец от пазарите на облигации до октомври следващата година.

Четиригодишният мандат на Йелън изтича през февруари. Президентът Доналд Тръмп ще обяви управителя от ФЕД Джером Пауъл за неин наследник. Пауъл се очаква да продължи статуквото по отношение на паричната политика. Пауъл е републиканец, който бе назначен от предишния президент Барак Обама и има репутацията, че действа неидеологически и прагматично. Той симпатизира на призивите на Белия дом за облекчаване на финансовите регулации.

Централната банка на Япония

Управителят на Централната банка на Япония Харухико Курода и бордът на директорите обещаха да продължат със стимулите, докато инфлацията се покачи до над 2%, ниво, което нито един икономист не вижда как ще бъде постигнато години наред. Въпреки това темповете, с които се създават нови пари, ще се забавят. Една от причините е, че Централната банка на Япония натрупа толкова много държавни облигации (над 40% от пазара), че няма нужда да купува повече, за да задържа лихвите по 10-годишните книжа близо до нула, каква е целта й.

Петгодишният мандат на Курода изтича през април. Според привържениците на по-консервативните парични методи, политиката на лесни пари на Курода е позволила на правителството на премиера Шиндзо Абе да избегне борбата с най-големия публичен дълг в света.

Техните призиви за по-центристка политика вероятно ще останат незабелязани след изборите на 22 октомври, които затвърдиха позициите на управляващата партия. Пазарни наблюдатели смятат, че Абе, който е заявявал, че има “пълно доверие” в способностите на Курода, ще го възнагради с безпрецедентен втори мандат.

Централната банка на Китай

Централната банка на Китай е по-непрозрачна от останалите централни банки. Въпреки това наблюдателите на Китай се обединяват около мнението, че през 2018 г. банката вероятно ще засили усилията си да ограничи рекордното натрупване на дълг във финансовата система от световната криза насам.

По време на Конгреса на Китайската комунистическа партия през октомври президентът Си Дзинпин заяви, че ограничаването на финансовите рискове е един от основните му приоритети.

Въпреки наличието на напиталов контрол, действията на Централната банка на Китай могат да разтърсят пазарите по света. Изненадващият ход на банката от август 2015 г. да обезцени валутата си се оказа толкова притеснителен, че Фед се отказа от очакванотo вдигане на лихвите през следващия месец.

Управителят на централната банка на Китай Джоу Сяочуан заема поста от близо 15 години. Въпросът кой ще го замени придоби известен елемент на спешност, след като той намекна пред конгреса на партията, че е готов да се оттегли. Въпреки че централната банка получава инструкции директно от правителството, изборът на управител не е маловажен. Наследникът на Джоу ще трябва да разработи парична политика, която балансира опасенията по отношение на националния дълг с подкрепата за икономиката, която премина към по-бавни темпове на растеж.
 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg