Европейската централна банка повиши лихвените проценти с половин процентен пункт в четвъртък, както се очакваше, но и даде ясно да се разбере, че скоро няма да отстъпи от ястребовата си политика на затягане.

Следващото покачване на основните лихвени нива с половин процентен пункт ще бъде на срещата на 16 март, обещаха от ЕЦБ, което отразява безпокойството, че високите нива на инфлация ще се запазят, въпреки скорошния спад на цените на енергията, пише Financial Times.

ЕЦБ реши да продължи с агресивно затягане, след като повиши референтната лихва по депозитите до 2,5%. В изявлението на институцията сред срещата се посочва, че ще „задържи курса“, повишавайки лихвите „с постоянни темпове“.

Поддържането на курса за по-нататъшно значително повишаване на лихвените проценти отличава ЕЦБ от колегите ѝ в Обединеното кралство и САЩ, които обявиха тази седмица, че лихвените проценти са близо до максималните си нива.

Решението на ЕЦБ идва след увеличение от половин процентен пункт от Bank of England и на четвърт пункт от Федералния резерв на САЩ в сряда.

Фед забави темпото на затягане след признаците на отслабване на ценовия натиск в САЩ. Председателят Джером Пауъл дори изрази надежда, че инфлацията може да падне до целта от 2% без да предизвика „наистина значителен икономически спад“.

Bank of England също намекна, че може би е достигнат пикът на лихвените нива от 4%.

Централната банка на еврозоната увеличи разходите по заеми с 3 пр.п. досега, но обеща след март да направи оценка на път на своята парична политика, като всички бъдещи решения още зависят от актуалните към този момент данни. Той се ангажира да поддържа лихвите високи, докато инфлацията не покаже убедителни признаци за връщане към целта от 2%.

ЕЦБ ще повиши отново лихвите. Икономическата болка остава Почти сигурно е, че предстои ново покачване на лихвените проценти, но обърканите послания от ЕЦБ не дават представа колко голяма ще е икономическата болка в битката с инфлацията

Решението е в съответствие с ястребовата реторика, възприета от президента на ЕЦБ Кристин Лагард от декември, когато тя даде да се разбере, че институцията във Франкфурт няма да се откаже от политиката на затягане, за да предотврати утвърждаването на високата инфлация.

Икономиката на еврозоната се оказа по-устойчива от очакваното, подпомогната от топлата зима и от правителствената подкрепа за подпомагане на домакинствата и бизнеса да се справят с растящите сметки за енергия.

Въпреки че по-силният растеж се приветства от политиците, той все още не е в състояние да укроти основния ценови натиск и да върне инфлацията до целта от 2 процента.

Данните, публикувани тази седмица, показаха, че основният темп на инфлация е спаднал повече от очакваното, от 9,2% през декември до 8,5% - през януари. Но основната инфлация в еврозоната, която не отразява динамиката в цените на храните и енергията и се разглежда като по-добър индикатор за по-дългосрочен ценови натиск – остана непроменена на най-високото си ниво за всички времена от 5,2 на сто.

Наред с решението за лихвените проценти, ЕЦБ изложи допълнителни подробности за плановете си да започне да свива баланса си от следващия месец, като купува по-малко облигации от постъпленията от ценните книжа с падеж, които притежава.

Целта е институцията да намали портфолиото си с 15 млрд. евро на месец в периода от март до края на юни, като частичните реинвестиции се извършват в съответствие с настоящата практика.

Въпреки че решението беше широко очаквано, еврото падна с 0,15% до 1,097 долара малко след съобщението на ЕЦБ. На пазарите доходността на 10-годишните германски облигации, регионален бенчмарк, се понижи до 2,16%, след като отслабна с 0,13 пр.п. през деня.

Доходността на еквивалентните италиански държавни облигации се търгува с 0,23 пр.п. по-ниско до 4,05%. Регионалният индекс Stoxx 600 се задържа на предишните печалби с ръст от 0,5 на сто.