Възобновеното напрежение при гръцките и италианските банки е индикация за един по-сериозен проблем в Европа – тези, които контролират финансовата система, не са направили достатъчно, за да я подготвят за следващата криза. Те би трябвало да удвоят усилията си, преди прозорецът на възможността да се затвори.

Европейската икономика може и да се справя относително добре, но човек не би познал, ако съди по сриващите се цени на акциите на гръцките и италианските банки.

Проблемите в основата на това са идиосинкратични: в Гърция, поредица от слаби тримесечни резултати и излизането на страната от международната спасителна програма засилиха опасенията, за това как банките ще се справят без държавна подкрепа; в Италия, невъзможните фискални обещания на управляващата коалиция подкопаха доверието у финансовите планове на правителството.

Има обаче и една обща тема между двете държави – инвеститорите не вярват, че счетоводните баланси на банките са толкова силни, колкото трябва да бъдат.

За съжаление, техните опасения са основателни. Банките в Гърция и Италия имат едни от най-високите нива на лоши кредити в Европа — 47.6% и 11.4%, респективно. Италианските банки също така имат голяма експозиция към своето правителство, което има второто най-високо съотношение на дълг към БВП (след Гърция).

Държавните облигации съставляват 10% от общите активи на банките, или близо три пъти повече от средното ниво за еврозоната, пише Bloomberg.

Това не е начинът, по който европейският банков съюз би трябвало да работи. Когато Европейската централна банка (ЕЦБ) пое отговорност за финансовата система в региона през 2014 г., тя се предполагаше, че трябва да гарантира, че банките са в достатъчно добра позиция да оцелеят при сътресения, без да имат нужда от публична подкрепа.

Със сигурност ЕЦБ постигна определен напредък. Нивото на лошите кредити в Италия бе дори още по-високо, а гръцките банки засега се придържат към плана за ограничаване на своите лоши кредити.

Въпреки това, положените усилия не са достатъчно амбициозни, според Bloomberg. Стрес тестовете, например, са далеч от надеждни: проведената проверка в Гърция през миналата година заключи, че банките в страната нямат нужда от допълнителни капитали.

Негативната оценка на пазара обаче е показател, че ЕЦБ (и по-конкретно следващият ръководител на Единния надзорен механизъм) трябва да положат повече усилия. Над банките трябва да бъде оказан по-сериозен натиск за ограничаване на лошите кредити и за намаляване на експозицията им към дълга на собствените им правителства.

Трябва и да се направи така, че те да разполагат с достатъчно капитали за поемането на загуби, за да оцелеят при голям икономически спад и след това дори да им останат достатъчно капитали. Ако те се сблъскват с проблеми, дори и в настоящата относително благоприятна среда, няма начин те да бъдат източник на сила при истинска криза.

Ако трябва да се направи качествено прочистване, вероятно ще се наложи ЕЦБ или националните регулатори да закрият някои банки. Това е болезнено или необходимо: неустойчивите банки не са особено полезни за икономиката.

Ако са системно важни, могат да бъдат рекапитализирани с публични средства — стига частните инвеститори да поемат част от това. Ако се наложи, тези средства може да дойдат от Европейския механизъм за стабилност.

Поредното финансово напрежение е полезно напомняне, че следващата криза може би не е много далече. Европа трябва най-накрая да се подготви.