Федералният резерв одобри ново увеличение на лихвените проценти с четвърт процентен пункт, като в същото време даде знак, че сътресенията в банковата система може да сложат край на агресивното затягане по-рано, отколкото се очакваше преди две седмици.

Решението отбелязва деветото поредно увеличение на лихвените проценти в рамките на година, насочено към битката на централната банка на САЩ с инфлацията.

С него референтният лихвен процент достига диапазон между 4,75% и 5%, което е най-високото му ниво от септември 2007 г.

Членовете на Фед „намекват“, че може да приключат с повишаването на лихвените проценти скоро. Така The Wall Street Journal тълкува изявлението на централната банка след срещата, в което се посочва следното: „Комисията очаква, че може да е подходящо допълнително укрепване на паричната политика“.

Този път е пропусната използваната в предишните осем декларации фраза, според която Фед очаква „продължаващите увеличения“ на лихвените нива да останат необходими, коментира WSJ.

В изявлението за паричната политиката на Фед се казва, че е твърде рано да се каже доколко скорошният банков стрес ще забави икономиката. „Банковата система на САЩ е стабилна и устойчива“, посочва Фед. „Последните събития вероятно ще доведат до по-строги кредитни условия за домакинствата и бизнеса и ще натежат върху икономическата активност, наемането на работна сила и инфлацията. Степента на тези ефекти е несигурна.”


В банкова криза ли сме?Продажбата на Credit Suisse под пазарната ѝ стойност изплаши инвеститорите, но другите пазари се задържаха спокойни. Какво се случва?

В същото време нови прогнози показват, че 17 от 18 банкери, участвали в срещата, очакват лихвата да се повиши до поне 5,1% до края на годината, което предполага още едно увеличение с четвърт пункт.

Централните банкери вече признаха колко сложно е предизвикателството да се борят едновременно с два проблема - финансова нестабилност и инфлация.

Някои от тях казаха, че ще използват инструменти за спешно отпускане на заеми, подобно на тези, представени този месец, за да се стабилизират кредитните пазари, така че да могат да продължат да повишават лихвените проценти или да ги задържат на по-високи нива в битката си с инфлацията.

На пресконференция след решението председателят на Фед Джером Пауъл ще бъде принуден да обясни как неотдавнашният стрес в банковия сектор променя курса на централната банка за икономиката и лихвените проценти, отбелязва още WSJ.

Сътресенията в банките са най-силното досега доказателство за ефектите от по-високите лихвени проценти върху по-широката икономика. Те напомниха за опасностите, пред които са изправени Фед, регулаторите, законодателите и Белият дом, опитвайки се да ограничат инфлацията, която скочи до 40-годишен връх през 2022 г.

Ще се забави ли инфлацията в САЩ?Въпреки че темпът на инфлация е по-нисък от 40-годишния връх от 9,1% миналото лято, цените продължават да нарастват над три пъти по-бързо, отколкото през десетилетието преди пандемията

Политиците в САЩ смекчиха създадения от Covid-19 пандемията икономически шок през 2020 г. и 2021 г., като предоставиха обширна финансова помощ и евтини пари. На този фон Конгресът и Белият дом до голяма степен са делегирали на Фед задачата да овладее ценовия натиск.

Лихвеният процент на федералните фондове влияе върху другите разходи по кредитите в цялата икономика, включително на лихвите по ипотеки, кредитни карти и лизинги за автомобили. Фед повишава лихвите, за да охлади инфлацията чрез забавяне на икономическия растеж. Централната банка е убедена, че затягането на парична политика работи в посока забавяне на икономиката, тъй като този ход повишава разходите по заемите и понижава цените на акциите и други активи.

Фед вероятно ще последва подхода на ЕЦБ в решението за лихвените процентиНякои икономисти очакват по-малко повишение

Преди две седмици Джером Пауъл предположи, че членовете на Фед ще обсъдят дали да повишат лихвите с четвърт пункт или дори половин пункт, след като поредица от икономически данни показаха, че наемането на работна ръка, потребителските разходи и инфлацията са били по-високи в началото на тази година, спрямо прогнозите от края на януари. „Нищо в данните не ми подсказва, че сме затегнали прекалено много“, каза Пауъл в началото на март пред банковата комисия на Сената.


Колапсът на Silicon Valley Bank промени всичко. Вложителите на SVB бяха силно концентрирани в сплотения свят на рисков капитал и стартиращи фирми, които изгаряха пари и теглеха депозити, докато някогашният възходящ технологичен сектор се охлаждаше.

SVB - когато гръм удари, как ехото отеква Следвайки примера на колегите си в САЩ, стартъпите в Европа и Азия се насочиха към SVB, което показва колко е обвързана всъщност глобалната стартъп индустрия

На 8 март SVB обяви стремежа си да набере капитал от инвеститори и че ще отчете загуба по по-дългосрочни ценни книжа, чиито стойности са паднали, заради скока на лихвените проценти. Последва бягство на близо една четвърт от депозитите на банката на следващия ден. SVB беше поета от регулаторите на 10 март.


За да избегнат по-широка паника, федералните власти гарантираха незастрахованите депозити на калифорнийския кредитор, както и тези на нюйоркската Signature Bank.

Защо фалиралите американски банки не са плочки в по-голямо домино Спекулациите за “ефект на доминото” започнаха да обикалят телевизионните студия, свързвайки събитията в САЩ и Европа

Вероятните трусове в сектора могат да доведат до проблеми в кредитирането, тъй като банките ще бъдат изправени пред засилен контрол от страна на регулатори и от техните собствени управленски екипи, за да намалят поемането на риск. Банките също така биха могли да понесат намаление на печалбите, ако почувстват натиск да повишат лихвените проценти по депозитите, което може допълнително да ограничи кредитирането.

Това би означавало по-малко потребителски кредити за купуване на коли, имоти и други скъпи стоки, както и по-малко кредити за бизнеса за наемане, разширяване или инвестиране, което повишава риска от по-рязък икономически спад.


Банките с активи под 250 милиарда долара представляват близо 50% от пазара на търговските и индустриални заеми в САЩ, 60% от кредитите за жилищни имоти, 80% от кредитите за търговски недвижими имоти и 45% от потребителските кредити, според Goldman Sachs.


„Мисля, че сме изправени пред значителна кредитна криза“, казва Дейлип Синг, бивш изпълнителен директор във Федералния резерв на Ню Йорк, който сега е главен глобален икономист в PGIM Fixed Income, цитиран от WSJ.


Нови икономически данни попарват надеждите за по-малко агресивен ФедАкциите в американската търговска сесия се понижиха

При предишната среща на Фед икономиката показа изненадваща сила, което доведе до опасения, че агресивното повишаване на лихвите през предходната година не е направило достатъчно, за да забави икономиката и да намали инфлацията. Централните банкери са загрижени, че цените ще продължат да растат бързо, ако потребителите и фирмите го очакват.


Инфлацията падна до 4,7% през януари от 5,2% през септември 2022 г., според PCE индекса (отразяващ цените за лични потребителски разходи без храна и енергия), който е предпочитаният от Фед измерител. Икономистите очакват правителството да докладва следващата седмица, че инфлацията е останала непроменена през февруари.

Американските акции се понижиха въпреки намека на Фед за край на затяганетоИндексът Dow Jones падна с повече от 500 пункта, акциите на First Republic Bank загубиха над 15%

В същото време банковият стрес повдигна въпроса през изминалата седмица дали Фед изобщо ще повиши лихвите.

Някои анализатори изразиха тревога, че паузата в повишаването на лихвените проценти би застрашило т.нар. финансово господство, при което паричната политика става прекалено фокусирана върху избягване на напрежението на пазара в ущърб на борбата с инфлацията.

Голямо рали на пазара, при което цените на акциите се покачват и разходите по кредитите падат, може да стимулира повече търсене и да разшири ценовия натиск.

Ян Хациус, главен икономист в Goldman Sachs, не е съгласен. Би било по-добре Фед да действа предпазливо, като се има предвид изключително несигурната среда, произтичаща от банковия стрес, казва той, цитиран от WSJ.

Вкрайна сметка обаче, решението да не се повишават лихвените проценти ще бъде знак, че Фед няма доверие в собствените си инструменти за финансова стабилност.