Изминалата година беше добра за банките.

Виждаме ръстове в системата и смятам, че те ще продължат, защото нашата система, ако я сравнявам с банковите системи на другите страни от ЦИЕ, виждаме, че ние изоставаме по показателя банкова система към брутен вътрешен продукт, заяви Илиан Георгиев, член на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на БАКБ, по време на панел „Банки“ на деветото издание на финансовия и икономически форум Шумът на парите, организиран от Profit.bg

От гледна точка на доходност, миналата година беше рекордна, въпреки ниските лихви, които традиционно влияят зле на банките, особено когато има и отрицателни лихви.

Може би ще започнем да виждаме ефекта от тези отрицателни лихви, тъй като възможността на банките да понижават цената на ресурса си е изчерпана. Оттук насетне натискът продължава върху кредитите.

В същото време, имаме и повишаване на разходите заради различни регулаторни промени и изисквания, които настъпиха от началото на тази година. Отговорът е да се разширява системата и всяка една банка да се разширява, за да може от ефекта на мащаба да продължи да бъде все по-ефективна, каза още Георгиев.

По отношение на евентуалните ефекти от влизането на България в еврозоната, банкерът заяви, че ако погледнем от гледна точка на регулациите, можем да очакваме, че ще се хармонизираме много повече към стандартите на Европа и ще говорим вече на един и същи език с тях и като кажем качество на активи, ще имаме предвид едни и същи стандарти.

Това ще повиши, разбира се, качеството на активите в българската банкова система. Съответно, бидейки част от еврозоната, пък ще получим по-добър достъп до финансиране. Нещо, което ние в момента нямаме.

Предполагам, че от бизнес гледна точка ще загубим бизнеса, свързан с обменния курс лев-евро. Също така ще трябва да се облекчат тарифите по трансакции в евро между фирми и физически лица, добави Георгиев.

Във връзка с лихвите, експертът заяви, че лихвените нива зависят от макрокикономическите фактори и от поведението на Европа. БНБ транспонира, даже малко по-дълбоко, политиките на ЕЦБ за отрицателната лихва. Ако лихвите започнат да растат в Европа, би трябвало и тук да започне един темп на спиране на спада, стабилизация и покачване, смята той.

Има лихви, които вече са се вдигнали, като доларовите лихви, например. САЩ са малко по-напред в цикъла на възстановяване. В същото време се вижда, че пазарите са нервни, има една постоянна волатилност, тъй като се очаква подходът на ЕЦБ.

Във връзка с пазара на имоти и ипотечното кредитиране, Георгиев заяви, че банките влияят и в търсенето, и в предлагането на пазара на имоти. От една страна, когато даваме кредити за изграждането на обекти, стимулираме покупката на земя, стимулираме след това и предлагането на готови жилища, а през ипотечните кредити стимулираме покупките.

Затова са важни нивата на лихвите, защото с ниските нива на лихви ние правим вече разумни нива на дълг, възможни за доста повече хора.

Понижаването на лихвите е тласък към усилване на ипотечното кредитиране.

От друга страна, ние все още можем да регулираме пазара, като се явим като продавачи, тъй като изчистването на лошите кредити от 2008 – 2010 г. все още не е приключило, въпреки че при някои банки те са излезли извън балансите и са в някакви други дружества, които се занимават конкретно с такива продажби, но тези имоти още не са продадени, каза Георгиев.

За да не говорим за балон, най-важното е, когато оценяваме проектите, да не взимаме бъдещи цени, а текущи. Така най-вероятно няма да подпомогнем надуването на балон.

По отношение на корпоративното кредитиране, според Георгиев, основният проблем в последните години бе липсата на големи и нови инвестиции. Нашата икономика има нужда от нови инвестиции в капитала, който произвежда. Това липсва и то се вижда в статистиката. Напоследък започнаха да се правят нови инвестиции, но в годините на стагнацията всички се бяха свили и не правеха инвестиции.

Основното, по което трябва да се работи, е насърчаване на предприемаческата култура, смята Георгиев. Гръбнакът на една икономика не са 100-те най-големи компании, а малките и средни предприятия.

Има доста възможности за бизнес в България, в преработвателната промишленост, в производството, които все още не са използвани в добавка към евтината работна ръка и добрата ни достъпност, смята Георгиев.

Повече информация за Шумът на парите можете да намерите на сайта на събитието или във Фейсбук.

Спонсори на конференцията Шумът на парите през 2018 г. са Първа Инвестиционна банка, CSOFT, Philip Morris, SIRMA Group, Градус, ALCOMET, TBI BANK, Admiral Markets, Qatar Airways, Garitage park, Arco Real Estate, Opel, Residential Park Lozen, Aмерикански университет в България, Юг Маркет и Юг Маркет Фонд Мениджмънт, Пощенска Банка, International Hotel Casino & Tower Suites, Amundi asset management, Сосиете Женерал Експресбанк, Mining.bg и Hotel Rila Borovets.

Организационен партньор на събитието е агенцията за връзки с обществеността United Partners.

Медийни партньори на събитието са Novini.bg, Economic.bg, Kaldata.com, Offnews.com, Imot.bg, ФАКТИ, Businessmap.bg, в. Труд и сп. Икономика.