Десетилетие след финансовата криза, европейските банки просто не могат да оставят проблемите зад гърба си, а това би трябвало да притеснява не само някои високоплатени ръководители.

Акциите на щатските банки поскъпват близо седем пъти, откакто пазарите формираха дъно през март 2009 г., докато книжата на европейски банки се търгуват малко над нивата отпреди десетилетие, а акциите на няколко банки дори паднаха до нови дъна.

Европейските банки са в епицентъра на близо 50-те хиляди работни места, които се закриват в банковата сфера, тъй като перспективите за по-ниски лихви за продължителен период от време натежават над вече и без друго крехката банкова индустрия.

Това е плашеща перспектива за европейската икономика. За разлика от САЩ, която може да разчита на капиталовите си пазари, компаниите в Европа все още са силно зависими от банковото кредитиране.

Това е една от причините, поради които, когато кредитните пазари замръзнаха през 2008 г., ефектите след това продължиха да се усещат по-дълго в Европа, отколкото в САЩ, където компаниите можеха да се възползват от други източници на финансиране, когато банките се отдръпнаха.

Политиците в ЕС се събудиха с тези проблеми след кризата, заемайки се с проект за “съюз на капиталовите пазари”, който би помогнал за намаляването на зависимостта от банките чрез намаляването на пречките пред пазарното финансиране.

По поредица инициативи беше постигнато съгласие, но по-спорните въпроси, като различните данъчни режими и рамките за неплатежоспособност, все още не са разрешени. Елемент на спешност към тези усилия придава и брекзит, след който ЕС може да остане без най-големия си и развит финансов пазар.

Все още обаче има сфери на значително притеснение във връзка с изпитващите затруднения европейски банки.

Източници на корпоративно финансиране

Европейските банки осигуряват лъвския пай от финансирането за реалната икономика. Много заеми в техните счетоводни баланси трябва да бъдат финансирани със скъпи капитали. В САЩ е много по-често срещано компаниите да емитират облигации, които банките след това продават на инвеститори, като застрахователни компании и договорни фондове.

Това е един от фундаменталните проблеми, които регулаторните органи в ЕС се опитват да разрешат, откакто видяха как банковите кредити пресъхват по време на финансовата криза.

Банките в Западна Европа губят глобалното си влияние През 2019 г. общият обем на капитала от първи ред на 25-те водещи европейски банки се понижава с 4.5%

Размер на капиталовите пазари

Липсата на пазарно базирано финансиране в Европа също така е очевидна от размера на националните пазари на акции. Щатската икономика разполага с много по-голям обем налични капитали, които могат да бъдат използвани от компаниите, докато фондовите пазари в Европа като цяло са по-малки от съответната икономика и се различават значително в отделните държави. Корпоративните облигации също играят различна роля в ЕС и също са много по-малък пазар, в сравнение с американския.

Активите на домакинствата

В сравнение с колегите си от САЩ, инвеститорите на дребно в Европа са доста по-внимателни. По-голяма част от техните активи са в банкови сметки, които не носят почти никаква лихва, което означава, че те почти не се възползват от създаването на богатство на финансовите пазари.

Политиците се опитват да насочат повече спестявания към пазарите на акции, например чрез нов частен пенсионен продукт. Европейският институт за капиталовите пазари определи изхода от политическите преговори за продукта, като “объркан компромис”, който защитава националните интереси.

Домашен уклон

Една от ключовите цели на обединението на капиталовите пазари е да насърчи споделянето на риска в еврозоната, така че икономическият спад да не се пренесе незабавно към банковия сектор.

Когато европейските инвеститори се осмелят да погледнат отвъд банковите си сметки, те изглежда предпочитат компаниите в родните си страни, вместо да търсят възможности в цяла Европа, което пък подчертава колко фрагментирани са капиталовите пазари в региона.

Фрагментирани компании за управление на активи

Компаниите за управление на активи също са много по-малки, в сравнение със САЩ. Девет от 10-те най-големи инвестиционни компании в света за миналата година са базирани в САЩ и само една в Европа.

Това отчасти се дължи на различните пенсионни системи, които като цяло насърчават повече частни инвестиции в САЩ. Липсата на обединен европейски капиталов пазар обаче също играе роля, принуждавайки компаниите да се справят с множество регулации и дистрибуционни мрежи.

Заплахата брекзит

В Лондон е най-активният капиталов пазар в Европа, а излизането на Великобритания от ЕС ще възпрепятства усилията за подсилване на капиталовите пазари на континента. През последните три години в Лондон са емитирани повече акции, отколкото на всички други пазари. Английската столица също така води по много други показатели, като активност на търговията или сделки с рискови капитали.

ЕС сега е изправен пред предизвикателството да осигури алтернатива на компаниите, която може да се конкурира с Лондон. Засега няма ясен претендент, като британските компании се местят във Франкфурт, Париж, Амстердам и в други градове в еврозоната.

Раздути счетоводни баланси

Тъй като европейските компании разчитат повече на кредити, отколкото на пазарно финансиране, счетоводните баланси на банките са по-големи от тези в САЩ, където трезорите имат предимството, че могат да се освобождават от ипотеки, използвайки държавните компании Fannie Mae и Freddie Mac, които ги включват в инвестиционни продукти и ги продават на инвеститори. Доходността, която европейсите банки имат от тези активи, е много по-малка, в сравнение с конкурентите им от САЩ.

Банкови доходи

Един по-активен и обединен капиталов пазар също така би помогнал на банковата индустрия в ЕС да диверсифицира източници си на приходи чрез такси от емитирането на облигации и акции на компании. Отрицателните лихви подложиха на натиск доходите от кредитиране в последните години и с влошаването отново на състоянието на икономиката, това едва ли ще се промени скоро.

Нито един от тези проблеми няма да бъде разрешен бързо. Дори и политиците да се споразумеят относно целта за отделянето на компаниите от банковото финансиране, някои реформи ще изискват тежки политически решения. Засега няма недостиг на идеи относно това как могат да бъдат развити капиталовите пазари в Европа.

Когато новата Европейска комисия встъпи в длъжност през ноември, ще има доста трудна задача.