Европейската централна банка се опита да вдъхне надежда на банковия сектор, след като в четвъртък предприе поредното понижение на основния лихвен процент, изпращайки го още по-надълбоко на отрицателна територия.

Банкерите на Стария континент обаче не са особено щастливи, тъй като "помощта" може да се окаже твърде малка и твърде закъсняла, пише Kredit.bg.

ЕЦБ понижи основната лихва в еврозоната с 10 базисни пункта - до ниво от -0.5 на сто, в опит да стимулира икономическия растеж и да защити европейските държави от задаващата се глобална рецесия. Това означава, че трезорите ще плащат още по-скъпо за парите, които държат на депозит в институцията.

Марио Драги и неговите колеги поеха риска да понижат лихвите и да увеличат монетарните стимули, въпреки че инфлацията вече се доближава до целевото ниво на институцията от 2%.

За да "омекоти" удара върху банковата система, ЕЦБ въвежда т. нар. "стъпаловидна" система на лихвите по овърнайт депозитите на банките. Тя предвижда една част от тях (която в момента е фиксирана на ниво шест пъти задължителните минимални резерви) да не бъде "таксувана".

Подобен механизъм се прилага от Швейцарската централна банка, но повечето представители на европейския банков сектор не бяха особено обнадеждени от новината, пише още Reuters.

Една от причините е, че мярката ще спести на европейските банки едва 3.1 милиарда евро, което е около една трета от общите разходи, които те правят за покриване на отрицателните лихвени проценти.

Освен това излишната ликвидност в момента е съсредоточена основно в големите банки на по-богатите държави, като Германия и Франция, което означава, че мерките за облекчение няма да подействат в пълен мащаб навсякъде.

Освен това нулевото олихвяване на част от банковите депозити може дори да повиши лихвените разходи за някои трезори от периферията, например в Италия, тъй като средната цена на финансирането все още се различава значително в отделните държави от еврозоната.

Повече по темата можете да прочетете в материала на Kredit.bg