Три дни преди Lehman Brothers да подаде заявление за фалит през септември 2008 г., Боб Даймънд е поканен в голяма конферентна зала в подразделението на Федералния резерв в Манхатън, на вратата на която има написана на ръка бележка “купувач”.

Докато шефът на Barclays преговарял по сделка за Lehman, Даймънд твърди, че възможността изглеждала “чудесна” — макар че остава объркан от факта, че не е могъл да постигне споразумение преди фалита й, което, според него, е можело да спаси света от най-лошото от финансовата криза.

В крайна сметка, Barclays купува по-голяма част от дейността на Lehman в САЩ по време на процедурата по фалит.

По онова време Barclays беше сред европейските банки, които се представяха добре, въпреки срива в щатската банкова система, като имаше амбиции да бъде сред онези, които ще оберат това, което е останало след края на кризата с рисковите ипотеки.

Няколко месеца преди това Royal Bank of Scotland бе станала най-голямата банка в света по активи, след като надделя над Barclays за придобиването на нидерландската ABN Amro.

Докато акциите на най-големите щатски банки обаче страдаха от паническите разпродажби, породени от опасенията за нови фалити, малцина можеха да си представят как спукването на имотния балон, в крайна сметка, ще доведе до завръщането на щатските банки по-силни от всякога.

През следващото десетилетие водещите групи на Уолстрийт установиха изглежда непоклатима доминация в световното корпоративно и инвестиционно банкиране.

В същото време европейските банки бяха принудени да влязат в позиция на постоянно отстъпление — отслабени от последвалата дългова криза в еврозоната и изпреварени в световните класации от възраждащите се щатски конкуренти и от бързо разрастващите се китайски държавни банки.

По данни на Financial Times, петте водещи европейски банки — HSBC, RBS, BNP Paribas, Barclays и Deutsche Bank, генерират близо 60 млрд. долара обща печалба през 2007 г. Това е с една пета повече, в сравнение с основните им щатски конкуренти - JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup, Morgan Stanley и Goldman Sachs.

До 2017 г. година обаче картината се е променила драстично. Нетните печалби на европейските банкови групи са се свили с над две трети - до 17.5 млрд. долара, или с повече от една четвърт по-малко от печалбата в размер на 24.4 млрд. долара само на JPMorgan за миналата година.

Пазарната капитализация на JPMorgan в размер на 380 млрд. долара пък надхвърля тази на петте най-големи европейски банки, взети заедно.

В периода 2006 – 2016 г. петте водещи щатски банки са придобили 6 процентни пункта пазарен дял от общи банкови приходи в световен мащаб, докато водещите пет европейски банки са изгубили 4 процентни пункта, според проучване на Oliver Wyman и Morgan Stanley.

Високопоставени банкери проследяват причините за тези разминаващи се представяния до различните начини, по които банките реагираха на кризата от двете страни на Атлантическия океан.

САЩ, водена от министъра на финансите Ханк Полсън, принуди големите си банки да минат на диета, като принудително им наля държавни средства и не им позволи да ги върнат или да плащат дивиденти и бонуси, докато не преминат успешно стрес тестовете.

Ами ако бяхте инвестирали в деня преди фалита на Lehman?Това със сигурност е било едно доста изнервящо изживяване, но в крайна сметка решението на инвестиралите тогава не е било грешно


“Това напълно стабилизира щатската система,” казва Пол Ахлайтнер, председател на Deutsche Bank и бивш колега на Полсън в Goldman Sachs. “Това им позволи да отпишат радикално всякакви активи, които имаха там и е възстановиха капиталите си. Тук в Европа нищо от изброеното по-горе не можеше да се направи.”

Банкери, като Даймънд и Ахлайтнер, твърдят, че сега Европа прави голяма стратегическа грешка, като остава уязвима на все по-ярко изпъкващия щатски икономически национализъм, особено по време на президентството на Доналд Тръмп.

“Щатските банки са показали през историята, че променят нивото си на ангажираност към пазарите извън САЩ,” казва Бил Уинтърс, бивш ръководител в JPMorgan, който сега е начело на Standard Chartered.

“Затова смятам, че би било неразумно за Европа да се озове в позиция, при която каналите им към международните капиталови пазари нямат пряк интерес към местната икономика.”

Други също споделят нарастващите опасения, че щатските банки ще се оттеглят при следващата криза, оставяйки европейските компании с по-малък достъп до финансиране.

“Това, че европейската индустрия се налага да разчита на американски банки за набирането на капитал, за сливания и поглъщания и за посредничество при инвестиции, е донякъде предизвикателство в геополитически аспект,” казва Андреа Орсел, който оглавява инвестиционното подразделение на UBS, която отчита сериозни отстъпления от кризата насам.

Той описва UBS като “малкия” Давид срещу Голиат. “Давид може да спечели, но ще му е доста по-трудно.”

Повечето европейски политици обаче изглеждат необезпокоени, демонстрирайки малко съчувствие към продължаващите проблеми на регионалните банки, които все още се считат за токсични в политическо отношение.

Дори компаниите, които разчитат на банково финансиране, не изглеждат притеснени. Корпоративни финансисти посочват, че банките се редят на опашка в Европа, за да предоставят достъп до евтино финансиране.

Мултинационалните компании обикновено работят поне с около 10 банки — смесица от местни и международни банки, които могат да подкрепят глобалната им дейност, за да задоволяват финансовите си нужди.

“Европейските банки са в отстъпление, но пък се появиха други банки, които да свършат тяхната работа,” казва Сара Бойс, бивш директор отдел Трежъри в британския производител на шоколадови изделия Cadbury.

Според Бойс, има риск от изпадане в самодоволство, когато банките се редят на опашка, за да обслужват компаниите, както се случва в момента.

“При последната криза всеки си взе топката вкъщи и се оттегли на своя местен пазар,” казва тя. “Има реален риск американските банки да направят същото и при следващата криза.”

През последното десетилетие петте европейски банки, проследени от FT, са свили приходите си с 20%, активите с 15%, а броя на служителите си с близо 30%. В същото време петте банки конкуренти от Уолстрийт са увеличили приходите си с 12%, а активите си с 10%, докато броят на служителите им е намалял с по-малко от 10%.

RBS остава най-екстремният пример на европейска банка в отстъпление. За известно време през 2008 г. тя бе най-голямата банка в света по активи, докато не се наложи да бъде спасена от лейбъристкото правителство на Гордън Браун, месец след като Lehman фалира.

Оттогава RBS се занимава с проточило се доста дълго преструктуриране, свиване на активите с над 60% и на персонала със 70%.

Освен че действат бавно по освобождаването от токсичните активи в счетоводните си баланси, европейските банки също така страдат от политическата стигма, която витае около сектора след кризата.

“В по-голямата част от Европа се наблюдаваше прилагането на библейска справедливост от типа ако си банка, си лош, затова нека те глобим, вместо да ти помогнем да се стабилизираш отново,” казва Даймънд, който бе принуден от регулаторните органи да напусне Barclays през 2012 г.

След кризата повечето европейски банки приеха насочени конкретно към банките правила, данъци и закони, които не се прилагат в САЩ.

Има и структурни причини за по-доброто представяне на щатските банки, които извличат ползи от доминантната си позиция на хомогенния местен пазар, който има най-големия пул от такси за инвестиционно банкиране в света.

В Европа няма истински панейвропейски банки, икономическият растеж остава слаб, а банковият съюз на еврозоната е недовършен. Освен всичко това, брекзит изглежда допълнително ще фрагментира пазара.

Според Фредерик Удеа, главен изпълнителен директор на Société Générale, щатските банки могат да налагат три пъти по-големи такси за първично публично предлагане на акции и с 30% повече за емитиране на облигации, в сравнение с Европа. “Не бих го нарекъл олигопол, но не е много далече от това,” казва той.

Във време, в което САЩ използва санкции спрямо страни, като Русия, Иран и Турция, като начин да впрегне доминацията на долара в международната търговия и да постигне целите на външната си политика, някои смятат, че силните, глобални банки са по-важни от когато и да било за Европа.

Ахлайтнер казва, откакто е станал председател на Deutsche Bank преди шест години, пита политиците в Берлин дали са доволни от факта, че оставят САЩ да бъде световният финансов полицай.

Неговите въпроси стават все по-силни, когато през 2016 г. САЩ всява паника сред инвеститорите, като заплашва най-голямата германска банка с 14 млрд. долара глоба за нарушения в продажбата на ценни книжа, обезпечени с ипотеки преди кризата.

“Преди шест години те бяха доста безразлични към въпроса дали имаме необходимост от големи международни банки в Германия,” казва председателят на Deutsche Bank. “В условията на настоящата политическа среда тази позиция се промени фундаментално.”

В продължение на 60 години повечето европейци смятаха, че стратегическите им интереси съвпадат с тези на САЩ, но според Ахлайтнер това сега се променя. “Реалността е, че има елементи, по които се различават, а по време на мандата на настоящия президент на САЩ изпъкват все повече,” добавя той.