Как ще се отразят новите регулации на банковия сектор?

5453
Как ще се отразят новите регулации на банковия сектор?

Новите регулации за защита на личните данни и за функционирането на платежните услуги носят ползи за потребителите и са отговор на все по-сериозните предизвикателства в дигиталната сфера. Това заяви Жулиета Мандажиева, съдружник в адвокатско дружество "Точева и Мандажиева" по повод новия европейски регламент за защита на личните данни, който влиза в сила от 25 май.

Тя взе участие в панел "Банки и небанкови финансови институции", който бе част от деветото издание на Шумът на парите 2018. 
 
"Тепърва предстои да видим какво ще се случи с новия регламент за личните данни. Той касае не само банките, но и всички останали сектори от икономиката. Той обаче не е най-важната нова регулация тази година, когато става въпрос за финансовия сектор. Според мен много по-сериозен фокус заслужават Директивата за платежните услуги и Законът за платежните услуги и платежните системи, който е съвсем нов и дори вече има две наредби към него", заяви Мандажиева. 
 
По думите й е много важно до какво ниво ще слязат изискванията за прилагане на стандарта за отворено банкиране и какво ще означава това за банките в България. Тя припомни, че някои държави вече са направили стандарта задължителен за някои от своите банки.

"Предполагам, че тук ефектът няма да е толкова силен, но банките ще бъдат принудени да се съобразяват с това засилено изискване по отношение на конкуренцията", коментира тя. 
 
Според нея трезорите ще трябва да допуснат - по един или друг начин, различни лицензирани играчи до услугите, които в момента се извършват ексклузивно от банки. Финтех компаниите ще получат достъп до информацията за клиентите на банковите институции, която всъщност е най-ценният актив, който те притежават, прогнозира адвокат Мандажиева.  
 
"Има прогнози, че новите регулации ще превърнат финансовите "мастодонти" в своеобразна инфраструктура на пазара, докато доставчиците на услуги ще са тези, които ще осъществят дирекната връзка с клиента и на практика ще "обират каймака"", каза още тя.  
 
По думите й предстои да видим много интересни години, както за традиционните играчи, така и за новите компании. Ключовите моменти са два - профилирането на клиентите и таргетираната реклама, която се случва в дигиталната среда. 
 
"Все повече компании обмислят или въвеждат изкуствен интелект в процеса на профилирането на своите кленти и предлагането на различни услуги. Предстои да излезе конкретна препоръка на Европейския съюз по повод работата с AI. Общият регламент за личните данни изисква да се обясняват механизмите за профилиране.

Проблемът е, че много от тези процеси, базирани на изкуствения интелект и т. нар. deep learnong, не подлежи на обяснение, включително и от екипите, които ги разработват. Как точно се обработва подадената информация, за да се отговори на една молба за кредит с "да" или "не"? Ще може ли човек да си върне кредита или не? Засега не е ясно как AI отговаря на тези въпроси", посочи Мандажиева.  
 
Според нея таргетираната реклама се превърна в сериозен проблем, особено след скандала с Cambridge Analytica и източените през Facebook лични данни. Как сайтовете знаят кога да ни покажат определена реклама или да ни информират за промоция по кредитната карта, когато влизаме да пазаруваме в мола?

След 25 май на тези неща ще се обръща повече внимание от страна на регулаторите, като с особено голямо значение това важи за финасовите услуги, предупреждава адвокат Мандажиева.  
 
По думите й рискът от санкции в размер на 4% от оборота, предвидени от ЕК за компаниите, които не изпълняват изискванията на GDPR, е преекспониран. "Едва ли скоро ще видим такава санкция на българския пазар. Това е прекалено тежко наказание", заяви още тя.  
 
Според нея по-сериозният риск е там, където се използва задълбочено профилиране и на база на него се прави диференциация на клиентите. Това би трябвало да се случва по един по-чистоплътен начин за в бъдеще, коментира адвокат Мандажиева.
 
На въпрос дали новите регулации носят ползата за потребителите, тя заяви, че ползата е за всеки, който би искал да знае какво се случва с парите му. Тя даде пример със здравните услуги, където до този момент на пациентите не е предоставяна подробна информация за процудурите, през които трябва да преминат.

Особено при някои от по-тежките случаи и инвазивното лечение. "След 25 май това трудно би могло да се случи, тъй като пациентът ще трябва да бъде подробно информиран за всичко, което му се случва в здравното заведение", заяви Мандажиева.  
 
Тя изрази несъгласие с тезата, че регулациите пречат на дигитализацията на финансовите услуги, тъй като създават допълнителни бариери за бизнеса.

"Един пример, който често давам, е, че Законът за движението по по пътищата е продукт на масовизацията на автомобила. Когато колите са станали твърде много, е станала ясна необходимостта от регулации. Ползата от стандартите в дигитализацията е видна, ако се върнем към случая с Cambridge Analytica, влиянието върху президентските избори в САЩ, върху референдума за Brexit и т. н. Всяко действие има равно по сила противодействие", коментира Мандажиева. 
 
Тя даде пример с правото на преносимост на номерата, което от години ползваме по отношение на телекомите и припомни, че с новата директива за платежните инструменти предстои да бъде въведен приложно-програмният интерфейс (т. нар. Application Programming Interface). Той ще улесни предлагането на различни услуги за плащане, които вероятно ще нарушат хегемонията на кредитните и дебитните карти. 
 
"От гледна точка на потребителите, регулациите едва ли са пречка за дигитализацията", коментира Жулиета Мандажиева.  
 
Тя сподели и своята гледна точка за насърчаването на предприемачеството и тенденциите в корпоративното кредитиране. "Едно от най-важните неща за насърчаване на предприемачеството е законовата рамка - от създаването на рамка до изпълнението на тази рамка и гаранцията за един предприемач, че при евентуален спор, ще получи законосъобразно решение. 
 
"От тази година започва да функционира единният съд за патентите на територията на ЕС. Това беше една голяма пречка пред по-големите държави, които са свикнали с унифициран подход в това отношение. Това е нещо, от което и България би могла да се възползва, тъй като означава, че един патент, веднъж придобит на територията на ЕС, може да бъде проследен и защитен, където и да се използва", обясни Мандажиева.   
 
Според нея това има пряко отношение към предприемаческата култура - иновациите и навлизането на технологиите.  "България има шанс да се превърне в технологичен хъб и ако обърнем малко повече внимание на законовата рамка, ще можем да постигнем тази цел.  След като свършат еврофондовете, това ще ни трябва", коментира тя. 
 
Повече информация за Шумът на парите можете да намерите на сайта на събитието или във Фейсбук.
 
Спонсори на конференцията Шумът на парите през 2018 г. са Първа Инвестиционна банка, CSOFT, Philip Morris, SIRMA Group, Градус, ALCOMET, TBI BANK, Admiral Markets, Qatar Airways, Garitage park, Arco Real Estate, Opel, Residential Park Lozen, Aмерикански университет в България, Юг Маркет и Юг Маркет Фонд Мениджмънт, Пощенска Банка, International Hotel Casino & Tower Suites, Amundi asset management, Сосиете Женерал Експресбанк, Mining.bg и Hotel Rila Borovets.
 
Организационен партньор на събитието е агенцията за връзки с обществеността United Partners.
 
Медийни партньори на събитието са Novini.bg, Economic.bg, Kaldata.com, Offnews.com, Imot.bg, ФАКТИ, Businessmap.bg, в. Труд и сп. Икономика.
Всичко по темата Шумът на парите 2018

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg