На фона на продължаващия синхронизиран подем в ръста на световната икономика, системно важните централни банки вероятно ще имат по-голямо желание и ще са способни през 2018 г. да започнат, а в един от случаите - да продължат, с нормализирането на паричната политика.

Това, което важи за общността на централните банки като цяло, е малко по-обособено на индивидуално ниво. Ето какво може да се очаква от водещите централни банки през следващата година, според прогнозата на Мохамед Ел-Ериан в Bloomberg:

Федералният резерв на САЩ е в най-напреднал етап по отношение на процеса на нормализиране на политиката. Банката прекрати нетрадиционната си програма за изкупуване на ценни книжа, вдигна лихвите четири пъти и представи план за постепенното свиване на счетоводния си баланс.

Фед вероятно ще влезе в 2018 г. с ново вдигане на лихвите и по-голям прозорец за нормализирането на политиката, предвид данъчните мерки, които в момента си проправят път през Конгреса.

В резултат на това, пазарите вероятно ще трябва да препразгледат очакванията си за действията на Фед, така че да отговарят в по-голяма степен на прогнозите за две или три вдигания на лихвите през следващата година.

Едно от усложненията пред Фед е, че когато става въпрос за лихвите по дългосрочните държавни облигации и формата на кривата на лихвените проценти, нетрадиционните политики, които следват останалите централни банки в развитите държави, продължават да оказват важно влияние. Там степента на затруднения по отношение на политиката е видимо по-голяма.

Централната банка на Япония ще бъде подложена на все по-голям натиск да вдигне крака от педала за стимулиране на икономиката. Освен че ще трябва да се замисли по-сериозно за ограничаване на програмата си за изкупуване активи, банката ще вероятно ще предприеме стъпки през следващата година за ревизиране нагоре на лихвата по 10-годишните облигации (която в момента е 0%); банката също така ще трябва да напасне това внимателно с намаляване на нетрадиционните изкупувания на активи.

Лекотата, с която това ще се приложи, ще зависи до голяма степен от това дали по-силната политическа позиция на преимера Шиндзо Абе ще позволи прилагането на отдавна забавени структурни реформи.

Европейската централна банка ще направи всичко възможно, за да се придържа към обявния наскоро план за намаляване на количеството изкупувани активи наполовина до 30 млрд. евро до септември. Това трябва и да е подготовка за слагане на окончателен край на програмата за изкупуване на активи, преди лихвите да бъдат извадени от отрицателна територия.

Съдейки по протокола от последната среща на ЕЦБ обаче, членовете на управителния съвет имат разминаващи се мнения и банката може да се наложи да ускори спирането на количественото улесняване, особено ако инфлацията нарасне по-бързо от очакваното в момента.

Колкото и коварно да изглежда това, особено за централна банка, която определя паричната политика на 19 различни страни, усложненията може да са по-малко, в сравнение с тези пред Централната банка на Англия.

На фона на низходящата ревизия на перспективите за растеж и инфлация, която остава над таргета на финансовата институция, Централната банка на Англия е в дилема, особено след като през тази година й се наложи да вдигне лихвата за първи път от около 10 години.

Ако банката реагира на високата инфлация, като вдигне лихвите отново, тогава тя рискува да задълбочи забавянето на икономическия растеж. Ако пък се забави с вдигането на лихвите, инфлационните очаквания може да се повишат още повече. Всичко това става преди банката да предвиди несигурността около брекзит.

Ако обобщим всичко това, има една добра новина за световната икономика – пред най-влиятелната централна банка в света - Фед, има относително най-малко трудности по отношение на паричната политика. Друго относително положително нещо е, че най-сложно се очертава положението пред най-малко системно важната банка в тази група – Централната банка на Англия.

Това обаче не означава автоматично посочване на ясен път, когато става въпрос за рисковете около това какво би се оказало грешка в политиките на централните банки през 2018 г.

Най-голямата несигурност за световната икономика, свързана с паричната политика, е какво би се случило, ако всичките тези централни банки и Централната банка на Китай, решат да оттеглят едновременно паричните си стимули.

Когато става въпрос за централни банки, това е най-големият източник на риск за цените на активите и за световната икономика, и той налага сериозно наблюдение на паричната политика и тесни международни консултации.