Наличната към 25 септември 2020 г. информация показва, че устойчивостта на започналото през третото тримесечие на 2020 г. възстановяване на икономическата активност в България се характеризира със значителна несигурност, включително и в краткосрочен хоризонт.

Това посочват от Българска народна банка в своята макроикономическа прогноза за икономиката на страната към септември, т.е. в края на третото тримесечие на годината.

Несигурността продължава да се определя от разпространението на пандемията у нас и в международен план, а също и от ефективността на ограничителните мерки, в съчетание с ефективността и обхвата на фискалните мерки за подкрепа на най-уязвимите домакинства и фирми.

В резултат от тази несигурност според конструираното вероятностно разпределение около централната прогноза за изменението на реалния БВП през 2020 г. (-5.5%) оценката ни е, че спадът на икономическата активност през текущата година ще е в интервала от -3.2% до -8%, като вероятността темпът на спад на БВП да попадне в този диапазон се оценява на 60%, посочват от БНБ.

Спрямо прогнозата от юни 2020 г. е извършена възходяща ревизия за изменението на БВП през 2020 г. (бел. ред. очакваният тогава спад беше от 8% на годишна база)

Това отразява по-благоприятните от очакваното тенденции през второто тримесечие на 2020 г. по линия на крайните потребителски разходи, инвестициите в основен капитал и външнотърговските потоци, при които регистрираните верижни и годишни темпове на спад през второто тримесечие на 2020 г. бяха по-ниски, в сравнение с това, което предполагаха конюнктурните индикатори, налични към 17 юни 2020 г.

Според базисния сценарий на прогнозата реалният БВП на България ще се понижи с 5.5% през 2020 г., което ще се определя главно от спад на частното потребление (принос с -1.9 процентни пункта), спад на инвестициите в основен капитал (принос с -1.8 процентни пункта) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -1.2 процентни пункта).

Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата, информират още от централната банка.

В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021–2022 г. очакваме постепенно възстановяване на икономическата активност, като реалният БВП се очаква да нарасне съответно с 4% и 3.8% и към средата на 2022 г. да достигне нивото си от преди пандемията.

В най-голяма степен за нарастването на икономическата активност през периода ще допринасят частното потребление и износът на стоки, както и същественото нарастване на публичните инвестиции въз основа на направените за тях допускания.

Годишната инфлация се очаква да се забави значително до 0.3% в края на 2020 г. (от 3.1% в края на 2019 г.), което отразява същественото понижение на международната цена на петрола в евро и забавянето на базисната инфлация под въздействие на свиването на частното потребление на годишна база.

Очакваме общата инфлация да се ускори до 1.9% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и постепенното ускоряване на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 1.6%.