Скандалите с мръсни пари, които не спират да излизат от европейските банки, изглеждат като дежа вю.

Предприетите мерки срещу незаконните пари предизвикаха сериозен отзвук в първата половина на това десетилетие - HSBC Holdings Plc бе глобена с 1.9 млрд. долара през 2012 г. за това, че работела със средства на наркотрафиканти, терористични групировки и санкционирани от Вашингтон държави, като Иран; през 2014 г. BNP Paribas SA трябваше да плати близо 9 млрд. долара за това, че търгувала с Иран и други държави, заклеймени от САЩ, като Куба и Судан; през 2015 г. Commerzbank AG бе глобена с над 1.45 млрд. долара от щатските регулаторни органи за трансакции с някои от същите тези страни.

На практика се приема за даденост, че във всеки един момент някой някъде се опитва да изчисти натрупано по незаконен начин богатство, като се опита да го прекара през легитимни банки и компании.

Защо тогава е толкова шокиращо, че група скандинавски банки изглежда бяха заловени, че обработват подозрителни пари от Русия?

Руснаци притежават около 1 трлн. долара извън страната, според Bloomberg Economics, а проучване от 2017 г. показа, че Великобритания, Швейцария и Кипър са част от центровете, където се намират тези пари. Това е толкова явна тайна, че до последните разкрития малцина европейци изглеждаха притеснени от тези пари, които циркулираха в техните финансови системи и пазари на недвижими имоти.

Определено не достатъчно за оказване на натиск за реална реформа — въпреки че ефектът бе очевиден в цените на наемите и на ресторантите в лондонски квартали, като Найтсбридж и Мейфеър, пише Bloomberg.

През по-голяма част от постокомунистическата история на Русия това скатаване на богатството на страната, придобито незаконно или не, е считано за проблем за Москва и за благодат за Запада, което доведе до съживяването на футболни отбори, като Челси, и повиши търсенето на имоти на места, като Лондон, Ню Йорк и Монте Карло.

Великобритания показваше своето безразличие към ефекта от руските пари чак до ноември 2017 г., когато позволи на Олег Дерипаска да набере 1.5 млрд. долара от листването на компанията си за производство на алуминий на Лондонската борса.

На 4 март 2018 г. бившият руски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря бяха отровени с руски нервнопаралитичен газ в Солсбъри. Те оцеляха, но след това Доун Стърджис, за която се смята, че се е отровила от замърсен с веществото предмет, останал от първото нападение, почина.

Инцидентът доведе до изгонването на над 100 руски дипломати от Европа и САЩ и странно интервю по руска телевизия на двамата запозодрени за отравянето, които заявиха, че били просто туристи.

Неуспешният опит за убийството на Скрипал и неговата дъщеря обаче се оказа по-ефективен начин за влошаването на нагласите на европейците по отношение на руските пари и банките, които улесняват движението им.

През септември 2018 г. в Дания гръмна скандал с подозрителни пари, минали през Denmark’s Danske Bank AS, като по-голяма част от тях бяха свързани с Русия. В края на февруари 2019 г. шведската Swedbank AB също бе въвлечена.

Милиардерът, който създава главоболия на скандинавските банкиСанкциониран от САЩ олигарх съди банките за това, че не обработват негови трансакции

Danske Bank минимизира проблема отначало, но през септември информира, че е прехвърлила около 230 млрд. долара, по-голяма част от които подозрителни, през естонския си клон.

След това се появиха редица скандинавски банки, сред които Swedbank и финландската Nordea Bank Abp, чиито клонове в балтийските държави са използвани като канали от руснаци, желащи да прехвърлят парите си на запад.

Въпреки че част от средствата, прехвърлени през скандинавските банки, се свързват с пари, дошли от Русия, Молдова и Азербайджан, засега е неясно какъв е произходът на по-голяма част от парите или кой стои зад повечето трансакции.

Ясно е обаче, че парите не са останали в балтийските държави. “Тези пари не отиват от Danske в Балтийско море, а от Danske в някоя друга европейска банка,” казва премиерът на Латвия Кришянис Каринш.

Германската Deutsche Bank AG обяви през януари, че е започнала мащабно вътрешно разследване на своите действия в ролята си на основна банка, която е обработила доларовите трансакции от естонското подразделение на Danske.

От Deutsche Bank нееднократно заявяваха, че все още не са открили доказателства за това, че са направили нещо нередно. Федералният резерв на САЩ и германският финансов регулатор също проверяват ролята на Deutsche Bank в аферата.

Европейските власти като цяло реагират по-бавно на твърденията за пране на руски пари от колегите си в САЩ. Министерството на финансите на САЩ изненада Латвия и ЕЦБ през февруари 2018 г., когато обяви ABLV Bank като основен повод за притеснение във връзка с незаконните средства, които минават през нея от Русия и Украйна, както и за връзки с оръжейната програма на Северна Корея.

Кришянис Каринш, който стана премиер през януари, обеща да затегне регулациите и да изисква доказателства за произхода на средства във финансовата система. Той обаче не е толкова убеден, че това ще се случи в останалата част от Европа.

Литва междувременно се опитва да получи подкрепа от САЩ, а Естония изхвърли Danske от страната през февруари. Банката реагира, като обави, че се оттегля от целия Балтийски регион, както и от Русия.

Традиционно един от силните козове на скандинавските държави е чистата им репутация. Според индекса на корупцията на Transparency International Дания, Финландия, Норвегия и Швеция са в топ 7 на най-некорумпираните държави.

Индексът обаче не отчита прането на пари. Дания попадна в доклад за пране на пари през 2017 г., който разкритикува сериозно способността й да предотвратява подобни престъпления. Йеспер Берг, директор на финансовия регулатор в страната, пък обяви миналия септември, че си е поставил за цел това никога повече да не се случва.

И така, защо незаконните пари се процеждат по този начи в Европа?

Защото средствата могат да се прехвърлят свободно между отделните граници, но правилата на ЕС срещу мръсните пари се прилагат неравномерно в съюза.

Банковите правила в Европа бяха проектирани така, че да защитават данъкоплатците от това да им се налага да спасяват банки, а не за да предотвратяват незаконните парични потоци.

Това трудно ще се промени. Европейската комисия предложи да се даде по-голяма власт на банковия регулатор в ЕС, с което да може да изисква разследвания на национално ниво. Предвиденият брой допълнителни хора, които да бъдат наети, обаче в момента е 12, което е крайно недостатъчно с оглед на мащабите на задачата, според Жозе Мануел Кампа, който се очаква да поеме агенцията тази година.

Нападението срещу Скрипал и неговата дъщеря оказа най-голям ефект във Великобритания.

Точно преди атаката страната въведе регулации, които разрешават на правителството да иззема активи, ако собствениците не могат да докажат произхода на средствата си.

Нагласите на Великобритания към Русия се влошиха значително след нападението и страната предприе редица действия, в това число изгонването на 23-а дипломати. Тя също така реши да не подновява визата на руския милиардер Роман Абрамович, което го принуди да се премести в Израел.

Европа дори започна да променя правилата и размера на глобите за банките. Миналия месец френски съд наложи 5.1 млрд. долара глоба на швейцарската UBS Group за това, че е помагала на свои клиенти да перат пари. От UBS обжалваха решението.

В Германия финансовият регулатор наложи мониторинг през септрември, с който да контролира усилията на Deutsche Bank за подобряване на мерките срещу прането на пари. През ноември 170 души нахлуха в централата на банката във Франкфурт, търсейки информация за евентуално пране на пари.

В началото на декември Великобритания обяви, че ще спре издаването на инвеститорски визи на заможни чужденци, с което затвори пътя към постоянното пребиваване и получаването на британски гражданство, който бе популярен сред руските олигарси и заможните китайци.

По-малко от седмица по-късно страната се отказа временно от това решение. На 7 март Великобритания обяви, че затяга правилата за издаване на визи, като кандидатите ще трябва да докажат, че са притежавали необходимите средствата поне от две години или да предоставят доказателство за техния източник.

За банкерите, регулаторите и политиците е лесно да говорят за борба с незаконните пари. Да се поддържа тази решимост обаче е много по-трудно.