Банките ще се върнат към традиционното банкиране, заяви Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Пощенска банка в рамките на четвъртата годишна среща на бизнеса с правителството. Хасиотис направи обзор на състоянието на банковата система и перспективите й за развитие в рамките на форума, който се проведе под надслов „След първите сто дни на правителството: България в търсене на нов модел за растеж".

В обръщението си към делегатите той предсказа, че банките ще се фокусират върху финансирането на реалната икономика и в частност на сектори с капацитет за дългосрочно развитие като информационните технологии и комуникациите, енергетиката и използването на възобновяеми енергийни източници, туризма, здравеопазването, производството на стоки, селското стопанство, франчайзинга и развитието на инфраструктурата.

Според Хасиотис традиционното банкиране означава придържане към основни банкови стратегии като набирането на ресурс от местните вложители и отпускането му като заеми за реалната икономика.

Той уточни, че много от финансовите институции в България и до голяма степен в региона вече са възприели този подход, тъй като е най-удачно в условията на криза натрупаната ликвидност да се насочва към реалната икономика и основните финансови нужди на хората под формата на ипотечни и потребителски кредити и заеми за малките фирми и предприемачи.

"България трябва да се приспособи към новата действителност" подчерта Антъни Хасиотис. "Ръстът на банковата система ще зависи преди всичко от способността й да финансира своята дейност с местен паричен ресурс. Или, както казваме ние банкерите - ръстът в кредитирането трябва да съответства на ръста на депозитната база, а до момента все още съществува известен дисбаланс на абсолютните им стойности."

Докато основната цел на банките в разгара на криза бе да осигурят достатъчна ликвидност, с която да финансират своите текущи операции, стабилизацията ще подчертае значимостта на контролирания растеж.

Банките ще продължат да действат предпазливо по отношение на отпусканите заеми и да следят внимателно за качеството на своите кредитни портфейли, но и ще изиграят ролята на двигател на икономическия растеж и просперитет като активизират кредитната си дейност.

Банките ще се съсредоточат върху осъществимите и перспективни проекти, тъй като занапред ще се обръща също толкова внимание на рентабилността и на икономическата полза от даден проект, колкото и на оценката на кредитния риск и съответната цена на кредита. Правителството би могло да участва активно в този процес като разработва отделни стратегии за развитието на приоритетните икономически отрасли, придружени с непосредствена подкрепа за осъществяването на публично-частни партньорства в тези жизненоважни сектори.

Банките, от своя страна, вече са заявили готовността си да подкрепят инфраструктурни проекти с държавно участие като пътно строителство, строителство на язовири, на пристанищни и логистични съоръжения и др., които да позволят на България да се възползва от кръстопътното си положение и да се утвърди като център на търговския обмен в региона.

В тази връзка пред България стои и предизвикателството успешно да комуникира сравнителното си предимство като страна, привлекателна за инвеститорите, която има какво да предложи на потенциалните си чуждестранните партньори от ЕС и САЩ, както и на останалите международни и частни инвеститори. Според Хасиотис, благодарение на сравнително изгодната цена на труда в съчетание със сравнително висока образованост на населението, както на правителството, което е решено активно да подпомага бизнеса и да подобрява съответната регулаторна и правна рамка, България се превръща в много атрактивна страна за инвеститорите.

Антъни Хасиотис заяви, че банките са готови да помогнат на перспективните компании да покриват фирмените си нужди, но тъй като във всяко партньорство участват две страни, бизнесът също ще трябва да се приспособи към новата действителност, а това означава - представяне на одитирани финансови отчети, рентабилни бизнес проекти и най-вече - използване на средствата за основната дейност на компанията.

Банките ще продължават да подхождат предпазливо към отпускането на средства на физически лица, но без да забравят за важността на потреблението за икономическия растеж, нито за ролята си да подкрепят семействата в закупуването на дом или на други стоки и услуги, които повишават качеството им на живот.

Сн.: Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Пощенска банка (БГНЕСФото)